Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Все още имаше ерекция.
Погледна към дрехите си, не му се искаше да ги облече. Груби. Изпокъсани. Мръсни.
Може би цялата тази женска среда го беше заразила.
Накрая Кор се озова в голямото легло, легнал гол по гръб.
Все още с ерекция.
Погледна бързо към часовника на масичката отстрани на леглото и знаеше, че няма много време преди къщата да се напълни с бойците му.
Това щеше да се наложи да бъде бързо.
Пъхна длан отдолу под завивките в долната част на тялото си, хвана го…
Очите на Кор се затвориха и той простена, тялото му се извиваше от топлината и нуждата, която пробягваше по долната част на тялото му. Възглавницата се озова пред лицето му – логично, тъй като се беше извъртял, предположи той, и беше започнал да тласка нагоре-надолу.
Страхотно. Особено отгоре, където главичката му жадуваше за внимание и го получаваше при всеки тласък. По-бързо. По-силно.
И през цялото време виждаше своята Избраница.
Всъщност образът й направи повече за самия него, отколкото за долната му част. И докато усещанията ставаха по-силни, той осъзна за пръв път защо войните му го правеха толкова често. Толкова хубаво. Толкова много, много хубаво…
О, неговата жена бе красива. До степен, в която – въпреки това, което сам си правеше, не беше разсеян от нейния образ. Вместо това ставаше болезнено по-ясна, като се започне от светлата й коса, стигне се до червените й устни, тънкия й врат – през цялото време това дълго, елегантно тяло беше едновременно покрито и открито от обикновената бяла роба, която носеше.
Какво ли беше да бъдеш желан от токаво създание? Да си в свещените й прегръдки като нейн скъп мъж…
Точно в този момент реалността за нейната бременност го приземи обратно. Ала поне беше прекалено късно. Дори след като сърцето му се успокои и гърдите му започнаха да го болят от знанието, че беше приела друг, тялото му продължаваше действията си, краят беше нескончаем като…
Оргазмът, който премина през него, го накара да изкрещи – и слава на съдбата, че имаше възглавницата, която да омекоти това: точно в този момент долу чу как първите от войните му влизаха в къщата, ударите от кубинки по пода не можеха да се сгрешат, би ги познал навсякъде.
Последиците от свършването му бяха злощастни на прекалено много степени. Беше се обърнал на раненото си рамо; беше свършил върху цялата си ръка, както и върху чаршафите; а образът на красотата беше изчезнал от главата му, жестоката реалност бе всичко, което му бе останало.
Болката вътре в него беше сурова, като прясна рана.
Но поне никой нямаше да разбере за нея така или иначе.
Все пак той беше преди всичко войник.
Глава 66
- Да, разбира се, че можеш да го видиш. Много е изморен, но е в съзнание.
Докато доктор Джейн се усмихваше на Куин, той повдигна кожените си панталони и загащи впитата тениска. Малко заглади косата си, обаче опита да задържи ръцете си отстрани, въпреки че дланите го сърбяха да се занимават с нещо.
- И той ще се оправи?
Докторката кимна, докато отвързваше хирургическата маска, която имаше пред себе си.
- Премахнахме вампирския му еквивалент на човешкия далак и спряхме вътрешното кървене. Освен това го прегледахме обстойно. Най-близкото, до което успяхме да достигнем, е, че е в някакво състояние на нещо като кома, кръвта на Омега някак го задържа в това състояние, въпреки травмите. Ако е бил оставен, съм почти сигурна, че е щял да умре.
Проклятие, което да докара чудо, помисли си Куин.
- И не е заразен?
Джейн сви рамене.
- Кръвта му е червена и никой не усеща нещо от Омега у него – просто е било случай на опасна близост.
- Добре. Добре, - Куин погледна към вратата. – Хубаво.
Време е да влезеш, каза на себе си. Хайде…
Очите му срещнаха тези на Блей. По време на четиричасовата операция, мъжът беше крачил напред-назад в коридора, с почивки на паркинга за цигари. Все пак винаги се връщаше обаче.
Боже, изглеждаше толкова мрачен.
Изглеждаше така откакто Ви беше дошъл и ги беше намерил… да.
Боже, какви времена бяха.
- Ще вляза, - каза той.
Всъщност не влезе в болничната стая преди Блей да кимне.