Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Аз съм Джанет Талбот. Радвам се че ни приехме с толкова кратко известие.
-Не съм дошла тук, за да си приказваме.
Това дойде от жената, която седеше в далечния край на стаята, близо до най-големия прозорец. Гледаше навън през спуснатите пердета, ръце хванали лактите й, изнервена линия се прокара по гръбнака й, докато се обърна към стаята. Можеш да видя от къде Етън и Оливия са взели тъмната си кожа и екзотичен вид. Нилиша МакНаър бе моя размер, но изглеждаше по-деликатна, така че изглеждаше по-малка. Някой мъж може да си помисли, че е като птичка, котенце, докато не срещне очите й. Веднъж да погледнеш тези тъмни, тъмни очи и ще знаеш по-добре. Очите разкриваха лъжата на опаковката. Тя бе дяволско колело и бе свикнала да получава каквото пожелае.
Мъж седеше до нея, но не достатъчно близо. Той бе толкова висок, рус и блед, колкото тя бе малка, чернокоса и тъмна. Бе мускулест по начин, по който природата не го прави. Раменете му бяха широки, стегнат кръст, ръце достатъчно големи да обхванат ханша й и все пак той открито се боеше от нея. Ох, имаше защитата на бодигарда, но също го имаше и истинският страх.
Мърл се бе облегнал спокойно в близост до големия кафяв мъж. Не знаех къде е Калеб и не ме интересуваше.
-Аз съм Кадра и Кашуапа, който е мъртъв е мой съпруг - Нилиша МакНаър си пое изведнъж дъх, все едно е в шок, после си върна контрола като планина спускаща се надолу. - Бе мой съпруг.
-Татко не е мъртъв - каза Оливия. - Няма да ти позволя да го убиеш предавайки се Брат й, Итън, докосна ръката й все едно искаше да я подкрепи или да й каже да млъкне. Тя го игнорира.
Но вредата бе нанесена, караницата започна.
-Как смееш? Как смееш да казващ, че ще го приема за мъртъв? Аз просто приемам истината.
Оливия се изправи, отдръпвайки ръката на брат си.
-Ти просто не можеш да понесеш факта, че е бил с друга жена, когато се е случило. Кавгата се сведе до това. Изглежда Хенри МакНаър, водач на клана, си е тръгвал от къщата на своята любовница и също така кобра, когато някой го е отвлякъл. Не е открито тяло, но е имало много кръв. Имало е следи от борба, кола е била преобърната и голямо дърво изкоренено. Когато превръщач се бори, той се бори.
В действителност научих много от кавгата, но когато се стигнеше до това да накарам две жени крещящи една на друга на крачка от мен, понякога дори не на английски, ми дойде в повече.
Погледна през стаята към Донован. Той ги бе довел в къщата ми, все пак. Той сви рамене. Направо казано, той също не знаеше какво да прави.
Представих си да хвърлям вода над главите им, но реших, че може да стане просто като напусна стаята. Мотивирах и останалите към кухнята и всички се придвижиха. И последните от тях напуснаха стаята, когато викането намаля. Тогава гласа на Нилиша: -Къде отивате всички.
Джанет Талбот проговори за всички ни.
-На някое по-тихо място.
Не можех да видя лицето на жената, но почти можех да подуша във въздуха как се засрами. Не способност придобита с леопарда, просто добро предположение.
-Моля - каза Оливия, - моля, извинявам се. Моля да се върнете.
Всички започнаха да се връщат в стаята. Нилиша в действително седна на стол с русия бодигард зад нея.
-Всички много се тревожим за съпруга ми.
-Тревожим за него ли, мамо? - каза Оливия.
Жената кимна, усмихвайки се.
-Да, тревожим.
-Той не е мъртъв. - каза момичето.
Те се усмихнаха една на друга като отражение в огледало, толкова еднакви в този момент. Етан изглеждаше облекчен, но не се усмихна.
-Добре, освен Хенри МакНаър, кой още е изчезнал.
-Синът ми, Анди - каза Джанет Талбот.
Тя ми подаде снимка на млад мъж с нейната кафява коса, късо подстриган, но структурата му бе по-нежна от нейната. Бе симпатичен, граничейки до красив.
-Той прилича на баща си.
Каза тя все едно непознати не са запознати от преди с приликата. Не казах нищо. -Нашата Урса - каза Бон, - не помислих да взема снимка.
-Урса, мечка, вашата кралица? - направих го на въпрос.
Той кимна тази масивна, брадясала глава и се почудих как така съм го пропуснала. -Излезе, за да вземе няколко неща от магазина и никога не се върна. Няма следи от борба, просто изчезна.
Погледнах към Гил със зелените очи.
-Ти кой заместваш?
Той поклати глава.
-Никой, просто ме е страх.
Погледнах към Кристин.
-Ами ти?
-Представям всички превръщачи, който имат само един или двама представителя. Тези от нас, които са избрали Сейн Луис, защото няма други като нас. Аз съм единственият тигър в града, така че не съм загубила никой, но изгубихме един лъв.