Величие и падение на куртизанките

— Това не е глиган — каза Ла Пурай на Фил-дьо-Соа, — а завърнал се жребец. Я гледай как тегли надясно!

Трябва да обясним сега (защото не на всички читатели им е хрумвало да посетят някоя каторга), че всеки каторжник е окован с още един (винаги един стар и един нов) на същата верига. Тежестта на тази закачена над глезена верига е такава, че след година остана завинаги недостатък в ходенето на каторжника. Принуден да дава на задния си крак по-голям тласък, отколкото на другия, за да тегли този топуз (така наричат в каторгата желязната тежест), осъденият придобива неизбежно навика да прави това усилие. По-късно, когато не носи вече вериги, става както при ампутираните крака, които ампутираният продължава да чувствува; каторжникът продължава да усеща бремето и не може да се отърве от недостатъка си при ходене. На полицейски език той тегли надясно. Известен на каторжниците, както и на полицаите, един такъв белег може да не помогне за разпознаването на човека, но поне допълва характеристиката му.

У избягалия преди осем години Тромп-ла-Мор това движение бе станало много по-слабо, но под въздействието на поглъщащите го размисли той вървеше така бавно и тържествено, че колкото и незабележим да беше недостатъкът му, той не можеше да не направи впечатление на опитното око на човек като Ла Пурай. Впрочем съвсем ясно е, че тъй като каторжниците са постоянно заедно в каторгата и няма какво друго да гледат, така са се изучили един друг, че познават известни привички, които иначе може да отбягнат от постоянните им преследвачи — полицейските доносчици и комисари и жандармите. Така на едно дръпване на челюстните мускули на лявата буза, разпознато от каторжник, изпратен за тази проверка в жандармерията на Сена, се дължи арестуването на прочутия Коняр, подполковник в тази жандармерийска част; въпреки думите на Биби-Люпен полицията не смееше да повярва, че граф Понтис дьо Сент-Елен и Коняр са едно и също лице!