Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Горкият ми шеф… — каза Фил-дьо-Соа.
— Ах, дяволът ме изостави! — извика Жак Колен, изтръгна се от ръцете на двамата си другари и се изправи застрашително. — Идва момент, в който хората са по-силни от нас! Щъркелът (Съдебната палата) ще ни излапа всичките!
Предупреден за прилошаването на испанския духовник, сам директорът дойде в двора, за да го наблюдава; той го накара да седне на един стол на слънце, оглеждайки всичко с опасна проницателност, която се засилва ежедневно от практиката, но се прикрива зад привидно безразличие.
— Ах, боже мой! — каза Жак Колен. — Да те изпратят сред тези хора, престъпници, убийци, утайката на обществото!… Господ обаче няма да изостави своя служител. Драги господин директоре, ще отбележа престоя си тук с милосърдни дела, които ще се помнят! Аз ще върна в правата вяра тези нещастници, те ще научат, че имат душа, че ги очаква вечен живот и че ако всичко са загубили на земята, остава им да спечелят небето, небето, което ще бъде тяхно, ако истински и искрено се разкаят.
Двадесет-тридесет затворници, притекли се на групи зад тримата страшни каторжници, чиито яростни погледи запазваха три стъпки разстояние между тях и зяпачите, чуха тези думи, произнесени с евангелско умиление.
— Тогова, господин Голт, виж него… бихме го послушали… — каза страшният Ла Пурай.
— Казаха ми, че тук имало един осъден на смърт… — продължи Жак Колен, до когото се бе изправил директорът.
— Точно сега му четат отхвърлянето на молбата за помилване — отговори господин Голт.
— Не зная какво значи това — каза наивно Жак Колен, поглеждайки около себе си.
— О, боже, колко е прост — обади се младежът, който преди малко питаше Фил-дьо-Соа за цвета на боба в каторгите.
— Значи, че днес или утре ще го покосяват! — обади се един от затворниците.
— Покосяват ли? — повтори Жак Колен, чието изражение на невинност и незнание хвърли във възторг тримата каторжници.
— На техния език — отговори директорът — това означава изпълнение на смъртна присъда. Щом писарят чете отговора на молбата, сигурно и палачът ще получи заповед за екзекутиране. Нещастникът непрекъснато отказва помощта на религията…
— Ах, господин директоре, тази душа трябва да бъде спасена!… — възкликна Жак Колен.
Човекът, кощунствуващ с религията, сключи ръце с израз на отчаян любовник, което на зоркия директор се стори резултат на божествено усърдие.
— Ах, господине — продължи Тромп-ла-Мор, — нека ви докажа какъв човек съм и какво мога, като ми позволите разкаянието да се разцъфти в това загрубяло сърце! Бог ме е дарил със способността да казвам някои думи, които предизвикват дълбоки промени. Мога да преломя сърцата, да ги отворя… От какво се страхувате? Наредете да ме придружат жандарми или тъмничари, както искате.
— Ще видя дали тукашният свещеник ще се съгласи да го заместите — каза господин Голт.
И директорът излезе, поразен от напълно безразличното, макар и любопитно изражение, с което каторжниците и затворниците гледаха този духовник, чийто евангелски глас придаваше очарование на френско-испанското му бръщолевене.
Хитрост срещу хитрост
— Как попаднахте тук, господин абат? — обърна се младият събеседник на Фил-дьо-Соа към Жак Колен.
— О, по погрешка — отговори той, оглеждайки младежа от добро семейство. — Намериха ме в дома на една куртизанка, която току-що бяха обрали. Установи се, че се е самоубила; но авторите на кражбата, които навярно са слугите, не са още задържани.
— Та заради тази ли кражба се обеси младият човек?…
— Горкият младеж навярно не е можал да понесе мисълта, че е опозорен от несправедливото затваряне — отвърна Тромп-ла-Мор, поглеждайки към небето.
— Да — отговори младият човек, — пуснаха го на свобода, когато той се бе самоубил, какъв късмет!
— Само невинните си засичат така въображението — каза Жак Колен. — Забележете, че кражбата е била извършена в негова вреда.
— А за каква сума става дума? — запита дълбокомисленият и хитър Фил-дьо-Соа.
— За седемстотин и петдесет хиляди франка — отговори кротко Жак Колен.
Тримата каторжници се спогледаха и се оттеглиха от групата на затворниците, струпали се около мнимия духовник.