Величие и падение на куртизанките

— Я виж! — каза Ла Пурай на Бифон. — Лош знак! Глиган! Как ли е попаднал тук?

— Това е един от триковете им, някакъв нов вид готвач (шпионин) — отговори Фил-дьо-Соа. — Преоблечен търговец на връзки (някогашната конна жандармерия), дошъл да търгува.

На арго жандармът има различни имена; ако преследва крадеца, е търговец на връзки; ако го придружава, е лястовичка от площад Грее; води ли го към гилотината, е хусар на гилотината.

За да довършим описанието на затворническия двор, може би е необходимо да обрисуваме с няколко думи и другите двама крадци. Селерие, наречен Овернеца, Дядо Руло, Льо Рульор, с една дума, Фил-дьо-Соа (той имаше тридесет имена и толкова паспорти), ще бъде наричан вече само с това прозвище, единственото, което му дават във висшите сфери на крадците. Този голям философ, който усети в мнимия свещеник жандарм, бе едър, висок пет стъпки и четири дюйма, с необичайно развита мускулатура. Под огромното му чело пламтяха малки очички, прикрити като на грабливите птици от сиви, тъмни и тежки клепачи. На пръв поглед с ярко очертаните си подчертани челюсти той приличаше на вълк; но жестокостта и дори кръвожадността в приликата се уравповесяваше от хитростта, от подвижността на лицето, макар че то бе набраздено с белези от едра шарка. Всяка негова ясно откровена черта бе сякаш одухотворена. Всяка издаваше присмех. Животът на престъпниците, който включва глад и жажда, нощи, прекарани на открито по кейовете, покрай реките, под мостовете и по улиците, оргиите със силни напитки, с които се отпразнуват победите, бяха сложили на лицето му нещо като политура. Ако Фил-дьо-Соа се покажеше какъвто е, полицейският агент или жандарм биха го познали от тридесет крачки; той обаче бе равен на Жак Колен в изкуството да се гримира и предрешва. В тоя момент небрежно облеченият Фил-дьо-Соа носеше като големите актьори, които се грижат за облеклото си само в театъра, ловджийска куртка, на която липсваха копчетата, със скъсани илици, от които се подаваше хастарът, грозни зелени пантофи, светложълти, станали възсиви панталони, а на главата — каскет без козирка, изпод който се подаваха краищата на старо копринено шалче, избеляло и нацепено.