Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
След като му показал целия затвор, дворовете, работилниците и карцера, директорът посочил с пръст едно помещение, при което направил движение на погнуса.
— Там няма да водя ваша светлост — казал той, — там е отделението на лелите…
— О-о! — казал лордът. — А какво е това?
— Това е третият пол, милорд.
— Ще гилотинират Теодор! — каза Ла Пурай. — Мило момче! Каква сръчност! И колко е нахакан! Каква загуба за обществото!
— Да, Теодор Калви кльопа последния си залък — каза Льо Бифон. — Ах, женичката му ще си изплаче зъркелите, защото го любела, мошеника му с мошеник!
— Ти ли си, старче? — обърна се Ла Пурай към Жак Колен.
И заедно с двамата си другари, които бе уловил под ръка, той прегради пътя на новодошлия.
— О, шефе, ти, значи, си се превърнал в глиган? — добави Ла Пурай.
— Казват, че си чопкал златото ни — продължи Льо Бифон заплашително.
— Ще ни изръсиш ли парите? — запита Фил-дьо-Соа.
Трите въпроса изхвръкнаха като три пистолетни изстрела.
— Не се шегувайте с един нещастен свещеник, попаднал тук по погрешка — отговори машинално Жак Колен, който веднага разпозна тримата си другари.
— Звукът на звънчето е съвсем същият, макар че муцуната е друга — каза Ла Пурай и сложи ръката си на рамото на Жак Колен.
Тоя жест и видът на тримата му другари изтръгнаха рязко шефа от унинието и му възвърнаха усещането за действителността; защото през тази съдбоносна нощ той бе бродил из безбройните и безплътни светове на чувствата, търсейки нов път.
— Не събуждай подозрения срещу шефа — каза тихичко Жак Колен с прегракнал и заплашителен глас, който доста много напомняше глухото ръмжене на лъва. — Ченгетата са тук; остави ги да паднат в клопката. Разигравам комедия за един другар в крайна беда.
Това бе казано с умилението на свещеник, който се готви да върне тия нещастници в правия път, и бе придружено с поглед, чрез който Жак Колен обгърна целия двор, видя под сводовете надзирателите и ги показа подигравателно на тримата си другари.
— Няма ли тук шпиони? Опулете си зъркелите и наблюдавайте! Правете се, че не ме познавате, да вземем предпазни мерки, отнасяйте се с мене като с духовно лице или ще разоря и вас, и жените ви, и имането ви.
— Значи, ти се боиш от нас? — каза Фил-дьо-Соа. — Дошъл си да спасиш приятеля си.
— Мадлен е готов за площад Грев — каза Ла Пурай.
— Теодор ли? — едва се сдържа да не скокне и да не извика Жак Колен.
Това бе последният удар от изтезанието на този съсипан исполин.
— Ще го колят, от два месеца е осъден на смърт — повтори Ла Пурай.
Обзет от слабост, с почти подкосени крака, Жак Колен се отпусна в ръцете на тримата си другари, но запази присъствие на духа и сключи с набожно изражение ръце. Ла Пурай и Льо Бифон подхванаха почтително светотатственика Тромп-ла-Мор, а през това време Фил-дьо-Соа тичаше към дежурния надзирател на вратата, водеща към приемната.
— Достопочтеният духовник би искал да седне, дайте един стол за него.
Така ударът, подготвен от Биби-Люпен, пропадаше. Както Наполеон, чиито войници го бяха познали, тримата каторжници се подчиняваха с уважение на Тромп-ла-Мор. Две думи се бяха оказали достатъчни: „жените и парите ви“, тоест онова, до което се свеждат всички истински човешки привързаности. За тримата каторжници този залог бе белег на върховна власт, шефът все още държеше в ръцете си богатството им. Той продължаваше да бъде и в затвора всесилен и не им бе изменил, както твърдяха някои неискрени събратя. Между другото, громката слава за ловкостта и умението на шефа им разгроми любопитството на тримата каторжници, защото в затвора любопитството става единствен остен за тези похабени души. А освен това, смелото гримиране на Жак Колен, останало неоткрито дори и зад ключалките на „Консиержри“, главозамайваше тримата престъпници.
— Понеже бях в единична килия от четири дни, не знаех, че Теодор е толкова близо до обителта… — каза Жак Колен. — Дойдох, за да спася едно нещастно момче, което се обеси вчера в четири часа, а ето че се озовавам пред друго нещастие, нямам вече козове в играта!…