Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Какво мислил? — Варварката повдигна вежди, под непослушните й коси красивото лице се намръщи.
— А, това беше само виц — каза Мат с пренебрежителен жест на ръката си. — По мое време имаше верига от закусвални… ресторанти за бързо хранене, разбираш ли? Човек влизаше и си поръчваше, каквото желаеше да яде… — Лицето на Мат прие замечтан вид. — Господи, какво ли не бих дал днес за двоен хамбургер с пържени картофи и една леденостудена кока-кола.
Аруула го удостои с недоумяващ поглед. Онова, което чуваше, й се стори, сякаш нейният придружител рецитира мистериозни заклинания, чийто смисъл се е загубил преди стотици години. Все пак благодарение на телепатичната си дарба успя да почувства, че Маддракс има нещо против приготвеното от насекомото лакомство.
— Не обичаш белити — констатира тя.
— Добре де, ясно — каза Мат с въздишка. — Пъхни тая твар между двете половини на хлебче и прибави солидно количество горчица и кетчуп отгоре, тогава работата ще се оправи…
Забеляза сянката, която легна върху лицето на Аруула, и разбра, че я е обидил.
Наруга се, че е идиот. Най-сетне трябваше да се научи да се спогажда със законите и особеностите на този нов свят, в който по неволя се бе оказал като корабокрушенец. Нямаше никакъв смисъл да се възпротивява на царящите тук и сега порядки в ежедневието, дори и когато са донякъде доста противни.
— От друга страна — измънка той, — онова нещо беше доста безвкусно. Мисля си, че всеки го ядеше, но вярвам — никой не го намираше за наистина добро…
— Тогава ще опиташ ли от белита? — попита Аруула обнадеждена.
— Разбира се. — Мат се насили да се ухили, а също и по чертите на Аруула пробяга лек намек за усмивка.
Младата жена дръпна шиша от огъня и свали изпеченото насекомо. Прегорялата черупка се разчупи с пукот и изпод нея излезе бяло месо, което се беше втвърдило от горещината.
Аруула взе една част от него, постави я върху голям колкото чиния лист и я подаде на Мат. Той прие дажбата си с известно колебание, помириса я предпазливо. Накрая посегна с ръка в бялата маса, пъхна си една хапка от нея в устата и беше принуден да признае, че е очаквал нещо много по-лошо. Нещо средно между омар и прастарото топено сирене „камамбер“.
— Е? — попита Аруула, изпълнена с очакване.
— Добро е — рече Мат. Повече го учудваше фактът, че човек свиква и с най-странните неща.
Докато се хранеха, обсъдиха по-нататъшния си маршрут. Мат беше принуден да осъзнае, че безплановото и наслуки издирване на изчезналия щурман от Рим не доведе до нищо. Преди действията му да го въвлекат в някоя ужасна ситуация, подобна на онази в Милано, беше по-добре да си пробие път до своята бивша военновъздушна база в Берлин — Кьопеник. Приемаше, че по силата на логиката тримата му останали другари от ятото също биха избрали това място за среща, от друга страна като че ли не се надяваше някога да ги види отново. Ървин „Голямото момче“ Честър бе намерил смъртта си като гладиатор в Рим, професор д-р Джейкъб Смайт се бе побъркал и хвърлил в пастта на някаква гадина.
Планът на Мат имаше само един малък външен недостатък: между тях и онова, което някога е било Германия, беше разположена внушителната верига на Алпите, които под тектоничното въздействие на сблъсъка с кометата бяха станали още по-високи, по-диви и насечени с пропасти. Тяхното преодоляване беше целта на следващия етап. Ако успееха да ги преминат живи, щяха да видят какво да правят по-нататък…
— Кога ще стигнем до града, за който ми говореше? — обърна се Мат към Аруула, която с въодушевление дъвчеше своята порция белит.
— Утре — отвърна тя с издути бузи. — Огненият стол ще ни занесе дотам.
Матю беше принуден да се ухили. Беше странно, че инстинктивно избраната от Аруула дума за мотоциклета, който заграбиха в Кървавата крепост, беше идентична с общоприетото по-раншно наименование. Безуспешно се бе опитвал да научи спътницата си какво представлява в действителност нещото, върху което пътуваха дни наред из страната, но варварката се противеше да го нарече с истинското му име.
Пък и защо ли? — питаше се Мат примирен. В един свят, в който единствено той си спомняше миналото, нямаше никакво значение как се наричат нещата. Това бяха ново време и нов свят, а той — останка от отдавна минали дни.