Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Опита се да мисли за други неща — и стигна от трън, та на глог. Аруула! И тя беше в ръцете на този луд. Какво ли ще направи Смайт с нея? Мат се задушаваше само като си помислеше за това.
От лявата и от дясната му страна стояха, без да се помръднат, двамата стражи. Бяха се вторачили очаквателно в Смайт, очевидно омагьосани от странното му дърдорене, което несъмнено смятаха за езика на мрачните богове.
— Когато Мракът завладее Земята и донесе нова, тъмна ера — продължи Смайт с менторски тон, — човек не бива да е дотам благонравен в подбора на средствата. Който откаже да продаде душата си на Мрака, трябва да бъде заставен да го направи в името на своето щастие.
Стана от писалището си и бавно се приближи до Мат. Ъгълчето на устните му се изкриви в ухилване.
— Сега знам защо сте тук, командир Дракс: като мой съюзник! Вие още не го знаете. Но когато след лечението отново дойдете на себе си, ще станете застъпник на Злото, разчитайте на това.
— А, така ли? — попита Мат с нюанс на черен хумор. — А как стои въпросът със заплащането? Ще трябва да си поговорим за това. Смятам, че щом професионално трябва да се променя по този начин…
— Мълчете! — прогърмя гласът на Смайт. — По-добре осъзнайте възвишеността на момента! В края на краищата това е първата ми намеса от подобен род. — Бръкна в един джоб на престилката си и извади тънък сребърен предмет.
На Мат му замръзна кръвта в жилите, когато позна какъв беше този предмет.
Леко поръждавял хирургически скалпел!
— А сега се отпуснете — каза Смайт с почти приятелски тон. — Отначало ще понаболява, но след като изолирам вашия център на болката, няма да усещате абсолютно нищо. Можете да ми се доверите…
В задушаващата хватка на Аруула Даман залиташе по тайния коридор, който водеше към покоите на Якобо. Сърцето му беше изпълнено с омраза към чернокосата варварка, която го превъзхождаше физически, но същевременно беше изпълнен с надеждата, че може би тя щеше да свърши онова, което той не успя да направи — да убие Якобо. Въпросът беше само дали той би могъл да извлече полза от това? Дали нямаше веднага да го убие?
Шумът от бушуващата зад тях битка беше прекъснат от бумтенето на баииките, които — Даман чуваше съвсем ясно пристигнаха във вътрешния двор. Завърналите се щяха да дойдат твърде късно, за да могат да го спасят от варварката.
Подобните на обработена кожа устни на Даман трепереха, когато вървеше опипом покрай стената и с треперещи колене отвори вратата в края на коридора.
Стигнаха в стаята, в която бяха прибрани съкровищата на Якобо — неща, чието предназначение Даман по принцип разбираше само в редки случаи. Срещуположната стена беше заета от огромно стъкло. В помещението зад него върху огромен стол седеше русият мъж, с когото Даман се беше запознал под името Голан. Аруула му каза, че в действителност се нарича Маддракс.
Якобо стоеше пред него. Качулката му беше дръпната назад. Лицето му беше безжизнено и бледо. Даман видя своеобразните стъклени очи, с които вероятно гледаше мрачните богове. В ръцете му проблясваше странен тънък нож.
Чернокосата варварка избълва някакво проклятие и потърси прикритие, преди Якобо да успее да я види.
Даман се ухили против волята си. Фурията може и да беше силна и дива, но далеч не беше интелигентна. Вече чувстваше у него да се надига някакъв полъх на превъзходство.
— Те не могат да ни виждат — изстена той под хватката й, когато го повлече със себе си. — От другата страна стъклото представлява огледало!
Варварката нададе звук на учудване и забави крачка. Все още донякъде недоверчиво се осмели да се приближи до стъклото, но и сега Якобо изобщо не я забеляза. Изглежда, беше вярно онова, което казваше Даман.
Освободи ръката си от шията му, но само, за да може в следващия момент да го сграбчи за гърлото. Даман почувства как гръклянът му болезнено трепна. Не смееше да се помръдне.
Аруула трескаво размисли. Естествено, че с някой от предметите, които се намираха тук, можеше да счупи стъклото, за да стигне в залата за мъченията. Но столът с Маддракс се намираше на повече от дванайсет-тринайсет крачки. За Якобо щеше да е лесна работа с ножа си да сложи край на живота на нейния спътник още преди тя да стигне до него. Онова, което й беше нужно, беше появяване, което така да уплаши Якобо, че тя да спечели достатъчно време.