Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Генераторната зала беше изоставена. Мат не си губи времето да търси полезни неща. Целта му беше шкафчето, в което беше нахвърлял екипировката си. Грабна униформата, пистолета, бинокъла и ножа и отново забърза нагоре.
Нито секунда по-рано! От главния портал изскочиха първите носфери и започнаха да сочат към него и Аруула. Но вече нямаха шанс да ги стигнат.
Мат вдигна „Берета“-та, внимателно се прицели и даде един-единствен изстрел. Повече не беше и нужно. Куршумът проби резервоара на един от двайсетте мотоциклета, изхвърчалите искри подпалиха изтеклия бензин. След секунди към небето се издигна огнена гъба и горещината на експлозията затрептя над двора.
Матю тикна вързопа в ръцете на спътницата си. Метна се на седалката, насочи машината към отворената порта и даде газ.
Хаос и огън се простираха зад тях. Пред себе си различиха няколко бягащи фигури, които се бяха устремили към селото. Слава Богу, респективно Вудану: Госеин и племето му бяха избягали! И не изглеждаше, че мъжете от Суица щяха да успеят да ги отведат в робство.
Когато Мат спря на безопасно разстояние от крепостта, слънцето проби дъждовните облаци и окъпа мрачната крепост в своята златиста светлина. Тъкмо прокънтя нова експлозия, една от многото, които щяха да последват.
Матю Дракс вече не погледна назад, когато пое курс към селото. Радваше се, че отново щеше да види Госеин, Рива, Голан и другите. Утре или вдругиден отново щяха да потеглят на север.
В тази кървава крепост Мат откри още един член на ятото от трите самолета и отново срещата протече по-различно, отколкото бе очаквал. В Рим дяволските дроги бяха превърнали Ървин Честър в безмозъчна планина от мускули, Джейкъб Смайт се беше побъркал… как ли щеше да завърши издирването на лейтенант Ханк Уилямс?
Мат го побиха студени тръпки. Но същевременно чувстваше близостта на Аруула. Тя му даваше упование. Докато беше жив, не всичко беше загубено…
6.
Майкъл Периш
Сред белия ад
Светът може и страшно да се бе променил, но борбата за оцеляване си оставаше същата както открай време.
Шумно свистене изпълни хладния вечерен въздух. Голям белит с подобно на морско конче тяло беше погнал пъстра лишете, която с енергични махове на крилата си се опитваше да избяга от преследвача. Дивата гонитба се разиграваше сред кичестия клонак на едно дърво, но шансът на пеперудата не продължи дълго. Белитът беше неотстъпно по петите й. Накрая достигна с отровните си крила пъстроцветното насекомо. С едно последно, ядовито фучене се нахвърли върху своята жертва и заби дългите си пипалца в тялото й. То изпука, когато хитиновата черупка на лишетето се счупи. Процеди се белезникавожълта течност, която белитът жадно изсмука.
За секунди приключи с вечерята и остави жертвата си, която падна на земята във вид на празна обвивка. Белитът с жужене се издигна, за да се огледа за нова жертва, когато дохвърча голям колкото юмрук камък и свали от небето насекомото, което стоеше неподвижно във въздуха.
Камъкът разкъса едната двойка крила. Животното инстинктивно се опита да се задържи във въздуха, като усилено махаше с другите две крила. Напразно. Понесе се стремглаво към земята и с глух удар се стовари върху горската почва. В следващия момент върху него изсвистя тънко острие и отдели главата на насекомото от въздългото му тяло.
Аруула нададе радостен вик, грабна дългото колкото човешка ръка туловище на белита и тържествуващо го размаха над главата си.
— Маддракс! Виж какво убила — наша вечеря…
Малко по-късно животното се печеше върху дълъг шиш на пращящия огън. С умели движения Аруула приготви белита, остърга чуканчетата от крилата и краката от трупа. Сега от горещината на огъня проблясващата в синкаво хитинова черупка, която обгръщаше тялото на насекомото, започна да се обагря в черно. Аруула непрекъснато човъркаше по черупката с малък дървен шиш, за да опитва дали месото е вече готово.
— Лакомство — обяви тя с горда усмивка. — Не лесно хваща белит и приготвя.
— А, така ли? — Мат, който седеше върху дънер от другата страна на огъня, удостои своята спътница с един недотам въодушевен поглед.
— Още ли не си ял белит? — осведоми се Аруула със смесица от неверие и учудване.
— Напоследък не съм — отвърна сухо Мат. — В нашата закусвалня току-що ги бяха продали.