Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Не! — Викът на Мат вече не можеше да промени нищо. Професор д-р Джейкъб Смайт се беше хвърлил към гибелта си. Мат не се съмняваше, че няма никакъв шанс срещу мутиралия охлюв, който дебнеше долу.
Аруула го хвана за ръката.
— Да бягаме, Маддракс! Веднага!
— Момент само… — Мат трескаво се огледа. През седмиците на пребиваването си тук Смайт беше привел в изправност неща и технически уреди, които можеха да са му от голяма полза при одисеята му из този чужд свят.
Но не успя да види тези съкровища. Някои от разсипаните химикали бяха влезли в реакция един с друг. Просветнаха първите пламъчета и из помещението се разнесе опойващ пушек.
— Ела! — настоя Аруула. — Опасност!
Огънят се разрасна светкавично бързо. Въпреки това за секунди Мат беше разкъсван между мисълта за бягство и оставането му там.
Но накрая надделя разумът. Изправи мотоциклета от пода, метна се на седалката, натисна с крак стартера и със задоволство констатира, че двигателят веднага запали.
Нямаше нужда да моли Аруула. Тя седна зад него с меч в ръката и той сръчно насочи мотоциклета през коридора, който водеше обратно към Кървавата зала.
Там лежаха проснатите тела на неколцина носфери, а и двама суицани бяха загубили живота си тук. Рейто обаче не беше между тях.
Битката очевидно се беше преместила в други части на крепостта, защото когато Матю караше по коридора по посока на стълбището, не срещнаха жива душа.
Възнамеряваше да слезе с мотоциклета на подскоци по стъпалата. Но когато стигна до стълбището, видя причината за преместването на сражаващите се — в голямото около четирийсет квадратни метра фоайе се въргаляше огромното като на слон тяло на бял охлюв. Животното, изглежда, беше намерило пътя от избените помещения нагоре и сега събираше богата плячка. Мятащите се крака на един кръвопиец стърчаха от лигавата му уста, докато пет-шест облечени в кожи мъже от всички страни нанасяха удари по чудовището с мечове, копия и секири.
От суицаните, с изключение на един лежащ на пода мъртвец, не се виждаше никой. Мат предположи, че през избата са избягали на свобода заедно със спасените жители на селото.
Забулените бяха дотолкова заети с гигантския охлюв, че не забелязаха тътена на машината. Но с това не се печелеше нищо.
Как Мат щеше да мине покрай съществото и носферите? Във всеки случай пътят надолу по стълбището беше блокиран.
Обърна машината и подкара бързо по една галерия, която заобикаляше помещението. Когато видя под себе си масивна дървена маса, Мат спря. На това място каменният парапет на галерията беше разрушен, съсипаните останки нямаше да могат да издържат тежестта на мотоциклета. А масата представляваше добра платформа за приземяване. Оттам пътят към главния портал беше свободен.
Мат не размисля дълго и даде газ, преди гласът на разума да му нашепне, че това си е същинско самоубийство.
— Дръж се здраво!
Той се приведе. Мотоциклетът се стрелна напред, разби парапета и сред дъжд от прахоляк и каменни отломки полетя към фоайето. Стоящите наоколо носфери бяха напълно изненадани. Неколцина със скок се озоваха на сигурно място, но за двама кръвопийци ревящата машина се оказа съдбоносна.
Тогава задното колело докосна пода. Силата на удара притисна Мат и Аруула към седалката, но машината издържа натоварването.
Мат даде газ. С олюляване и с димящи гуми се насочи към портата.
Тогава бяха на свобода и гумите заораха глинестата почва. В калта на вътрешния двор лежаха поне двайсет мотоциклета. Мат трябваше да спре, за да си проправи път между машините.
В този момент над тях се разнесе мощна експлозия. В най-горния етаж на крепостта прозорците изхвръкнаха от рамките си и дълги пламъци се издигнаха към небето. Очевидно бяха избухнали запасите от гориво.
Мат се огледа. Никой от кръвопийците не ги преследваше. Това беше добре, защото трябваше да свърши още нещо.
От другата страна на двора спря пред стълбището, по което преди няколко часа заедно с Голан бяха проникнали в крепостта.
— Чакай тук! Веднага ще се върна. — даде той наставления на Аруула, слезе и забърза надолу по стъпалата.