Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Пазарът в Гаффар беше целта им. Може би тук щяха да намерят средство за по-нататъшното си придвижване, което можеше да ги пренесе на север през Алпите…
Матю включи на скорост и даде газ.
С главоломно темпо мотоциклетът се спусна надолу по склона и спря при входа за града. Макар и да имаше стражи недодялани мъже в грубо кожено облекло, които държаха копия и имаха „щитове“, които в стари времена бяха украсявали джантите на автомобили, — градът не беше истински укрепен. Указание, че става дума за донякъде сигурен район.
Когато Мат и Аруула навлязоха във входно-изходната улица, стражите ги огледаха от главата до петите, но не ги спряха. Единствено моторът — естествено — привлече вниманието им. Изглежда, почти се страхуваха от него. Щеше да получи добра цена на пазара. Че бензинът почти беше свършил и че последният преглед беше малко просрочен, за тези подробности Мат не биваше да отваря очите на купувача…
Стигнаха до главната улица, където цареше голямо оживление. Наоколо минаваха търговци с коли, натоварени с плодове и зеленчуци. На път бяха впрягове, теглени от странни животни, едни от опитомени кучета мутанти, други — от космати добичета, които слабо напомняха на Мат за говеда.
В лудешки курс на зиг заг провираше машината между впряговете. С това си навлече негодуванието на неколцина други участници в движението. Дочуха се ругатни, размахаха се юмруци. Но повечето хора се отдръпваха уплашено от ревящата, странна машина.
Стигнаха до центъра на селището, големия пазарен площад. Мат с удивление се огледа наоколо, впечатлен от голямото оживление и многообразието на предлаганите стоки.
Тежка миризма на подправки изпълваше обедния въздух. На някои сергии, чиито продавачи носеха най-вече бурнуси и тюрбани, се продаваха екзотични подправки. На други предлагаха за продажба различни сортове плодове и зеленчуци, на трети — инструменти и оръжия.
Аруула нададе предупредителен вик, когато съзря два сивочерни тарака, но веднага се успокои, когато разбра, че зверовете са вързани с вериги.
— Месо от тараци! — крещеше на езика на южните земи търговецът. — Прясно месо от тараци! Ще ги заколим пред очите ви…
Мат изтръпна от отвращение — но гигантските плъхове далеч не бяха най-лошото, което пазарът предлагаше. Мат забеляза с неприятно чувство един подиум, издигнат в средата на площада, около който се трупаха недодялани дангалаци със стръвни физиономии. На подиума стояха млади жени, които, завързани с вериги като тараците, не носеха почти нищо върху телата си. Свежо месо, неподходящо за консумация. Или все пак? След досегашните си преживявания с вулфаните и носферите Мат междувременно допускаше, че тукашното население е способно почти на всичко…
— Робини! — хвалеше търговецът стоката си с пълно гърло. Млади, послушни робини от Южната земя, здрави и чисти…
Мат чувстваше как у него се събужда поривът да предприеме нещо срещу тези порядки, но същевременно знаеше, че не биваше да се намесва. Този свят си бе сътворил свои закони, а той беше чужденецът тук. Неговото поколение толкова много се гордееше с онова, което бе постигнало в началото на новото хилядолетие под възвишеното понятие „цивилизация“. Но повечето от тези неща отново бяха излинели във водовъртежа на столетията.
— Там отзад — каза Аруула и посочи сергия, която се намираше в самия край на пазара. — Там може купи ездитни животни!
Мат потвърди, че е разбрал и насочи машината към една заобиколена с висока ограда кошара, в която се поклащаха гигантски насекоми със странен външен вид.
Мат различи няколко фреккойшера и невероятно големи стоножки, а наред с тях и животни, които никога преди не беше виждал: гъсеници с размерите на малка кола и нещо, което изглеждаше като гигантска мравка с крила.
— И ти си сигурна, че тук ще намерим нещо подходящо? „Също като при търговец на употребявани коли.“
— Съвсем сигурна. Маддракс трябва мене доверява.
— Комдо — поздрави ги търговецът, гърбав, беззъб мъж, който носеше туника от омазнена кожа. — Вентуу компра?
Междувременно Мат разбираше достатъчно много от объркания говор на южняците, за да знае, че мъжът се осведомяваше за желанията им. Аруула не кри дълго и обясни с кратки гърлени думи от какво имат нужда тя и придружителят й.
Търговецът кимна и посочи отвратителното животно, което приличаше на мравка. Без да показва и най-незначителен страх, Аруула влезе в кошарата, отиде при животното и го огледа с опитно око.