Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Това го наведе на мисълта за джипа „Хамър“, който бяха изоставили с повреден двигател. Мат успя да използва поне още две туби бензин. Едната от тях междувременно беше празна. Колко ли още щяха да напреднат, преди да им се наложи да продължат пеш?
Аруула забеляза, че настроението на придружителя й е на „точката на замръзването“. Не само поради способностите си, но също и, затова че през изминалите седмици се бе научила, да чете по израза на лицето му, чиято мимика беше съвсем различна от онази на мъжете от ордата на Зорбан.
Варварката отмести настрана чинията лист и си обърса устата. После стана, мина покрай огъня с гъвкави движения.
— Аруула знае какво на Маддракс липсва — каза единствено.
— Тъй ли? — Мат повдигна недоверчиво вежди. — И какво е то?
— Разказал си ми за това — отвърна варварката и загадъчна усмивка заигра в позанемарените й, но красиви черти. Хвърли настрана кожената наметка, която носеше около гъвкавите си рамене, и откри съвършеното си тяло, което, с изключение на препаската, беше напълно голо.
— Вярвам — каза тя тихо, докато се навеждаше към него и насочи устни към неговите, — че го наричахте десерт…
При изгрев слънце продължиха пътуването си. Аруула насъбра малкото неща, които караха със себе си. Мат направи кратък преглед на мотоциклета.
Беше истинско чудо, че това нещо въобще работеше. Смайт го беше сглобил от различни, донякъде ръждясали части. С малко късмет щяха да стигнат до следващия град, за който беше споменала Аруула. Там щяха да разменят „огнения стол“ срещу друго средство за придвижване.
Натовариха имуществото си и възседнаха машината. Аруула се качи на седалката зад Мат, с дългия си меч в кожена ножница на гърба. Мат все още носеше маслиненозелената си пилотска униформа — гащеризонът с всичките му джобове с различно предназначение досега се бе оказал изключително полезен. Обаче в по-голямата си част дрехата беше доста пострадала…
Мат запали мотора. Машината изрева. Непривичен шум сред пустошта.
Аруула нададе лудешки вик. Мат даде газ и мотоциклетът се понесе, заподскача по неравния, прорязан от мощни корени терен на гората.
Тъй като нямаше никакво шосе, ще-неще, трябваше да търси път през гъсталака. В щур слалом минаваха покрай дървета, някои, от които бяха толкова дебели и грамадни, че петима мъже не биха могли да ги обгърнат.
Спомни си за един излет, на който баща му го бе взел със себе си, още, когато Мат беше дете. Посетиха горите Редууд по севернокалифорнийското крайбрежие — огромни гиганти с червена дървесина, чиито клони сякаш се простираха чак до небето. Точно така изглеждаше и тук — с тази разлика, че това беше всичко друго, но не и лек излет. А и тогава ги нямаше гигантските, почти с човешки ръст гъби, които израстваха от горската почва в сянката на дърветата.
Крясъкът на някаква граблива птица, която се подплаши от шума на мотора и която кръжеше над върховете на дърветата, напомни на Мат, че в този чужд, враждебен свят трябва да бъде винаги бдителен. Хвърли поглед нагоре и видя сянка, подобна на прилеп.
— Батера! — извика Аруула и Мат осъзна още по-добре, че има да учи още много неща за този загадъчен свят от бъдещето.
Колкото повече отиваха на североизток, толкова повече гората оредяваше. Дърветата ставаха по-малки, възниски и накрая се изгубваха в хълмист, осеян със скални отломъци и довлечени от ледници каменни блокове ландшафт, над който се беше ширнало стоманеносиво небе.
Мат отби в посоката, която му каза Аруула.
След около двучасово пътуване през равни планински хребети и изсечени от теченията на реките оврази, от чиито скални стени призрачно отекваше пукотът на мотора, стигнаха до просторна долина. На един планински купен, от който добре се виждаше падината, Мат спря мотоциклета.
— Виждаш ли? — попита Аруула. — Това е той! Гаффар!
Мат кимна.
Пред тях в подножието на хълма се простираше поселище. Къщите, от чиито комини се издигаха тънки ивици дим, бяха изградени отчасти върху руини, отчасти сковани от дърво, отчасти — построени от останки от отдавна минали времена. Бяха ниски и само на по един етаж, групираха се в няколко улици около площад, който заемаше центъра на градчето.
Там тъкмо имаше пазар. По безбройните сергии търговци предлагаха стоките си, пазаряха се и мамеха.
Мат кимна.