Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Изведнъж го обзе чувството, че имат истински шанс да стигнат до Берлин и да намерят базата. А с малко късмет щяха да срещнат и другарите му и Мат вече нямаше да бъде сам в този странен, чужд свят.
В еуфорията си подкара една песен, която някога често беше слушал. Още в неговото време се бе превърнала в твърде стар шлагер, а сега вече — в музика от друга епоха.
Аруула беше принудена да се засмее. Не разбираше какво пее спътникът й, но чувстваше, че той за първи път, откакто го срещна, изпитва утеха и упование — и това я правеше щастлива.
Тя изплющя с поводите и отново подкара андрона. Все по-нагоре продължаваше светкавичният полет през хълмове и скалисти хребети.
За съжаление това не продължи много дълго.
Бяха оставили предпланината зад себе си, бяха преминали границата, докъдето виреят дърветата и бяха прелетели над първите покрити със сняг и лед скалисти хребети, когато това внезапно се случи.
Мълния, която беше толкова ярка и ослепителна, та чак изглеждаше, че разкъсва небето на парчета, блясна от облаците. Миг след това последва оглушителна гръмотевица.
— Да го вземат дяволите — изруга Матю.
За съвсем кратко време синьото небе рязко се затъмни. От изток нахлуха облаци, черна, застрашителна формация, които изглеждаха като чували с въглища. Към това се прибави и леденият вятър, който подмяташе като топка насам-натам тях и андрона.
Животното с мъка запазваше курса си, много пъти опасно се приближаваше до стърчащите върхове на скалите. Блестяща светкавица отново освети небето, изтрещя тътнеща гръмотевица.
Тогава дойде и снегът.
От минута на минута Мат и Аруула все повече се озоваваха сред ада от трептящи снежинки, които леденият вятър шибаше в лицата им.
Пристегнаха качулките на наметките си и се вкопчиха здраво за седлото, докато андронът се опитваше да се задържи във въздуха. Но усилията му с филигранните криле да се бори срещу отприщилите се природни стихии изглеждаха смешни. Разрази се мощна буря, същинска снежна хала.
Виелицата рязко се уплътни до такава степен, че Мат и Аруула не виждаха нищо и на педя пред себе си. А облаците заплашително се сгъстиха и се погрижиха да стане тъмно като в рог. Само непрестанно трепкащите светкавици осигуряваха за секунди ослепителна светлина.
Андронът нададе пронизително свистене, когато беше грабнат и запокитен от един рязък пристъп на вятъра.
Аруула изрече някакво люто проклятие, дръпна поводите и стъпи здраво на стремената, за да овладее контрола върху насекомото. Това беше безнадеждно начинание. Все по-бясно бушуващите ветрове и снегът имаха грижата летящата мравка да загуби ориентация. Животното напразно се опитваше да се задържи във въздуха и бързо губеше височина.
— Слизай надолу! — извика Мат на Аруула, надвиквайки воя на вятъра. — Трябва да се приземим, преди гадината да падне!
Аруула изкрещя в знак на потвърждение, дръпна поводите, използва всичката си сръчност.
Напразно.
Силен пристъп на вятъра блъсна животното и ездачите. Андронът се превъртя по надлъжната си ос, при което бяха изтървани два чувала с провизии. Само коланите предотвратиха падането на двамата ездачи в бездната. Духаше бръснещ леден вятър. Мат стисна зъби и усети пронизваща болка в лицето си.
За миг крилата на мравката се покриха с лед. Андронът нададе измъчен писък — в следващия момент единият чифт нежни крила се прекършиха.
— Меерду! — изкрещя Аруула и Мат го разбра без превод.
Стана така, сякаш витлата на хеликоптер престанаха да се въртят — падаха отвесно надолу.
Подтикван от инстинкта си за самосъхранение, андронът бясно размахваше оцелелите си крила. Ала това беше безпредметно усилие.
Бурята, снегът и вятърът имаха грижата всички да бъдат дръпнати безмилостно в бездънната мрачна пропаст, която беше зейнала под тях. Всред вихрещата се снежна буря вече не знаеха кое е горе и кое — долу, струваше им се като че ли се реят във въздуха.