Смърт заради смъртта

— Дай да ти помогна.

Льоша се наведе над нея и внимателно свали ботушите от нейните отекли крака.

— Сама ли ще станеш или да ти помогна?

— Ще опитам сама.

Настя събра силите си и предпазливо се надигна, като се подпираше с ръце о собствените си колене. Успя да стане от стола, а след още малко време — дори да се изправи.

— Не е кой знае какво, до сутринта сигурно ще ми мине. Льошик, ще ми биеш ли една инжекцийка преди лягане?

— Разбира се. Хайде да вечеряме, че докато готвех, слюнката ми се свърши от аромати и гледки.

— Сега, само да си сваля пуловера.

Тя отвори вратата към хола, запали лампата и остана като гръмната.

— Какво е това? — попита с внезапно пресекнал глас.

— Това, което си поиска. Нали ми каза, че няма да ти дойде друг акъл — обади се от кухнята Чистяков сред звъна на чиниите.

За няколко секунди се възцари тишина, прекъсвана само от кухненски звуци. После Настя застана на вратата на кухнята. Хванала с една ръка кръста си, а с другата края на масата, тя внимателно се намести на един стол и се втренчи в Льоша.

— Какво сега? — попита той, докато режеше хляба. — Не си ли доволна? Нещо не е наред?

— Льоша, ама ти как се сети, че искам такъв компютър най-много от всичко на света, дори повече от Хаваите?

— Е де, Асенка — разсмя се той. — Спомни си от колко години те познавам, от колко години сме заедно. Щеше да е срамота да не се сетя.

Тя отново се умълча. Льоша довърши сервирането, с един поглед прецени общия вид на трапезата и най-сетне седна.

— Какво да ти налея? Вино? Или да отворя шампанското? Имаме още останало от Нова година.

— Шампанското — решително отговори тя, с което доста учуди приятеля си, той прекрасно знаеше, че тя не обича шампанско и го пие само при крайна необходимост, когато не е прилично да откаже. — Льошик — каза тихо и пое чашата със златистата напитка. — Ти наистина си най-добрият на света. Направи ми предложение, ако обичаш.

— Какво? — облещи се Чистяков и от изумление несръчно завъртя ръка и събори една празна чаша. — Уф, жалко, счупих чашата.

— Чудо голямо — все така тихо продължи Настя. — Щом ме познаваш толкова добре, че можеш със затворени очи да определиш как бих похарчила три хиляди долара, аз трябва да съм абсолютна идиотка, за да отказвам да се омъжа за теб. Льошик, вече разбрах всичко. Никой никога няма да ме познава толкова добре, колкото ти. И никой никога няма да ме приема такава, каквато съм. Ако сега ми направиш предложение, ще го приема.

— Защо не утре? — усмихна се Льоша. — Страх те е да не би до утре да се откажеш? Аз не искам прибързани решения, за които ти утре първа ще съжаляваш. И изобщо — не затова съм ти купил компютъра.

— Страх ме е да не би, утре ти да се откажеш — много сериозно каза тя. — Днешната ми задача е да те обвържа, така че утре да не можеш да ми избягаш.