![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Макар да не беше сигурен дали ѝ вярва за удобното „уединение за молитва“, ИдрисПюк долови искреност във възхищението на директорката от уж отсъстващата жена. И понеже му се искаше да е вярно, това му вдъхна повече надежди, отколкото би позволил обичайният му песимизъм. Този песимизъм би се завърнал с пълна сила, ако можеше да види как пет минути след неговото излизане, за да се върне при Кейл, на вратата се почука и тя се отвори, още преди директорката да е успяла да каже „влез“. Жената, която пристъпи в стаята, имаше доста странен вид и държеше в лявата си ръка нещо толкова причудливо, че дори ИдрисПюк, с богатия му опит в необикновеното и фантастичното, не бе виждал такова.
5.
Кевин Мийтярд не се чувстваше добре. Глезенът му беше зле навехнат, рамото му — изкълчено, имаше голямо порязване отстрани на главата и сериозна колекция драскотини, ожулвания и разтегнати мускули. Но нищо от това нямаше да го убие. Виж, ножът в горната част на гърдите му щеше.
Остров Кипър всъщност изобщо не бе остров, а голям провлак, издаден навътре в Дървеното море. Системата му на църковно правосъдие се простираше на петдесет мили навътре в сушата, така че дори в малките селца имаше специален пазител на реда — пък бил той и само селският ковач. Мийтярд имаше всички основания да си мисли, че ще го преследват, макар да осъзнаваше, че би било прекалено скъпо и трудно да държиш шестима мъже дълго на пътя. Проблемът му беше, че знаеше, че трябва да стои далеч от всяко място, където можеха да извадят ножа и да почистят раната му. Накрая реши да се осланя на якия си организъм да го опази жив, докато стигне до място, където никой никога не е чувал за него. И се случи така, че докато Кевин Мийтярд се опитваше да напусне Кипър по път, скрит от погледите на любопитни непознати, Двамата Тревър също се опитваха да влязат в Кипър по път, скрит от погледите на любопитни непознати. Ето защо не бе чак такова съвпадение, че двамата убийци попаднаха на Кевин Мийтярд, лежащ безчувствен край малко езерце. По очевидни причини, в пущинака дори хора, далеч по-неопитни в злодеянията от Двамата Тревър, смятаха едно тяло на пътя за нещо, което е по-мъдро да заобиколиш. От друга страна, те и животните им бяха прежаднели. След като се увериха, че не е засада (а кой друг знаеше за засадите повече от тях?), Тревър Лугавой замери отпуснатото тяло с голям камък и като получи в отговор само тих стон, реши, че каквато и опасност да има, тя може да бъде избегната, като си отварят очите и не го докосват.
След няколко минути, докато конете още сърбаха възхитително сладката вода, Кевин се размърда и се изправи непохватно на крака, наблюдаван внимателно от двамата мъже. Тръгна към езерцето да пие, но тъй като още бе нестабилен и слаб, се строполи с тупване, от което и двамата Тревър трепнаха.
Може да се помисли, че предвид кървавата им професия Двамата Тревър са лишени от състрадание. Но макар че определено не бяха по-добри от останалите хора, не бяха и кой знае колко по-лоши, освен ако не им е платено да те убият. Колкото по-стари и суеверни ставаха, това важеше с все по-голяма сила. Вече започваха да се чудят дали пък някоя и друга проява на великодушие няма да им е от полза, ако се окаже, че един ден ги чака вечно възмездие — макар и двамата да знаеха дълбоко в сърцата си, че би трябвало да спасят епичен брой деца от сума ти горящи сгради, за да наклонят съществено везните в своя полза след всички злодеяния, за които са отговорни. И все пак, беше долно да оставят очевидно ранен човек да лежи на няколко крачки от водата, от която така отчаяно се нуждае. След като го обискираха, те го свестиха и му дадоха да пие от една от собствените им чаши.
— Благодаря — каза искрено признателният Кевин, след като пресуши пет чаши от животворната течност.
— Виж сега, Джон Смит. — Кевин, разбира се, им беше дал фалшиво име. — Няма да изкараш до Драйтън — той е на петдесет мили оттук, а и теренът е тежък. Така че това — Тревър кимна към пречупеното острие в гърдите на Мийтярд — трябва да излезе сега, иначе направо можем да ти дадем лопата да почваш да копаеш.
— Какво е лопата?
— Инструмент — поясни Тревър Лугавой, — който се използва за копаене на дупки, няколко стъпки дълбоки и шест стъпки дълги.
— Можете ли да го направите? — попита със съмнение Кевин. — Да го извадите, без да ме убиете?
— Нещата са стигнали доста далеч, момко… бих казал, че шансът е седемдесет на трийсет.
— За?
— Против.
Това накара Кевин да изпусне малкото останал му въздух.
— Мислите ли, че в Драйтън ще има свестен хирург?