Плясъкът на крилете му [bg]

— Трябва ли непрестанно да доказваш — каза ИдрисПюк на Кейл, когато го доведоха в частната стая, предназначена за важни посетители, — че злите езици са напълно прави в мнението си, че където и да отидеш, бедствията те следват по петите?

— Заедно с поредното погребение — добави Хенри Мъглата.

— Е, как се чувства една от най-големите грешки на Бога? — попита го язвително Кейл.

— Говори за себе си — отвърна Хенри Мъглата.

Кейл възмутено обясни, че не само е търпял крайни унижения, за да избегне неприятностите, но и е бил прекалено болен, за да направи нещо, дори и да иска. Подробностите за тормоза на Мийтярд запази за себе си.

Описа им подробно истината за случая, лъжите, които бе накарал всички да разправят, за да я прикрият, както и странно лошия късмет, който поначало го беше вкарал в отделението на лудите. ИдрисПюк отиде да се срещне с новоназначената директорка на лудницата и ѝ вдигна истински скандал, задето са се отнасяли така с толкова важна личност. „Що за заведение управлявате?“, попита я той, и други подобни риторични въпроси. Бързо изтръгна от нея обещание да прекрати разследването за случилото се онази нощ и да постави Кейл под непрекъснатите лични грижи на най-умелите лекари без допълнително заплащане. Освен това поиска и получи обещание таксата за лечението на Кейл да бъде намалена наполовина.

Целият този гняв в никакъв случай не бе престорен. Той не очакваше Кейл да е излекуван, предвид тежкия му срив, но се беше надявал на подобрение, както поради голямата си привързаност към момчето, така и защото му се искаше да поработи с него върху далеч по-грандиозна дългосрочна стратегия за справяне с Изкупителите. Но Кейл дори не можеше да говори дълго, без да спира да си почине и да си събере мислите; освен това изглеждаше ужасно. Когато Кейл спомена мимоходом, че днес се чувствал необичайно добре, ИдрисПюк осъзна, че помощта, от която тъй отчаяно се нуждаеха, може да дойде прекалено късно, ако изобщо дойде.

ИдрисПюк поиска директорката да повика лекаря, който ще се грижи за Кейл, за да се увери в качествата му. Директорката, която знаеше, че ИдрисПюк трябва да замине на другия ден, излъга, че въпросната лекарка е заминала да се моли в уединение и няма да се върне още три дни.

— Тя е аномист — каза директорката.

— Този термин не ми е познат.

— Лекува аномия, заболявания на душата, с говорене, понякога в продължение на часове всеки ден, и така много месеци. Пациентите го наричат „словесния лек“. — Но той можел да е сигурен, заяви директорката, че тя е необикновено талантлива лечителка и е постигала напредък дори при най-неподатливите случаи.