Дом [bg]

Автор: Кобен Харлан
Серия: Майрън Болитар #11
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0327-8
Переводчик: Богдан Русев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.

Перейти на страницу:

Хлапето наведе глава.

— За наказание.

— Кое е за наказание?

— Работата на улицата.

— Какво си направил?

Влакът спря.

— Тук слизаме — каза хлапето и стана. — Хайде.

На улицата пред гарата беше оживено и шумно. Тръгнаха надолу по улица „Брикстън“, подминаха един супермаркет от веригата „Сейнсбърис“ и влязоха в един вход с табела „Страната на приключенията“.

Многобройните силни звуци, до един неприятни, освен ако човек не беше в плен на носталгията, бяха първото нещо, което поразяваше сетивата. Чуваше се блъскането на кеглите за боулинг, монотонното електронно пищене на състезателните игри, грубите сигнали при допусната грешка, механичните звуци от нечия виртуална стрелба в коша. Чуваше се как виртуалните самолети биват наужким отстреляни и как чудовищата биват повалени от канонадата на тежкокалибрени оръжия. Имаше неонови светлини и електрикови цветове. Имаше флипери, машини за игра на „Пакман“, въздушен хокей, стрелба, симулатори на състезателни коли и от онези стъклени кутии, в които с една метална ръка се опитваш да си хванеш някоя плюшена играчка.

Имаше и много момчета в тийнейджърска възраст.

Майрън огледа помещението. До вратата имаше двама униформени пазачи от частна охранителна фирми, които нямаше как да изглеждат по-отегчени, освен ако не се подложат на специализирана неврохирургия за тази цел. Не им обърна особено внимание. Онова, което Майрън забеляза — почти мигновено, — бяха няколко мъже, които обикаляха наоколо и се опитваха да се смесят — не, опитваха да се слеят с тълпата.

Носеха камуфлажни панталони.

Хлапето с нашийника си проби път сред тълпата към една част от залата, наречена „Лазерен лабиринт“, която приличаше на някоя от онези сцени в „Мисията невъзможна“, в които героят се опитва да се промъкне между лазерните лъчи, без да задейства алармата. Зад лабиринта имаше врата с надпис „Авариен изход“. Хлапето се приближи до нея и погледна към охранителната камера над нея. Майрън застана до него. Хлапето направи знак с ръка на Майрън също да погледне в обектива. Майрън вдигна глава, широко се усмихна и помаха на камерата.

— Как изглеждам? — попита той хлапето. — Косата ми на нищо не прилича, нали?

Хлапето просто му обърна гръб.

Вратата се отвори. Двамата влязоха през нея. Вратата се затвори. Вътре имаше още двама мъже, екипирани с камуфлажни панталони. Майрън посочи панталоните.

— Да не са били на разпродажба?

Никой не показа с нищо, че това му се струва забавно.

— Носиш ли оръжие?

— Само очарователната си усмивка.

Майрън направи демонстрация. Никой от мъжете не изглеждаше особено впечатлен.

— Изпразни си джобовете. Портфейла, ключовете, телефона.

Майрън го направи. Даже имаха една от онези големи купи, в които си слагаш ключовете и монетите, когато преминаваш през проверка на летището. Един от мъжете взе детектор за метал и го прокара по тялото на Майрън. Това явно не му беше достатъчно. Мъжът се зае доста охотно да опипва Майрън от горе надолу.

— О, боже, да, толкова е приятно — каза Майрън. — Малко по-наляво.

Това накара мъжът да спре.

— Добре, втората врата вдясно.

— Може ли да си взема нещата?

— На излизане.

Майрън погледна Кожения. Хлапето не откъсна поглед от пода.

— Защо ли ми се струва, че зад тази врата няма да намеря онова, което търся?

Вратата беше заключена. Над нея имаше друга охранителна камера. Хлапето вдигна поглед към нея. После направи знак с ръка на Майрън да направи същото. Майрън го стори, но този път без очарователната си усмивка. Така им се падаше.

Чу се метален звук. Вратата от закалена стомана се отвори. Хлапето влезе първо. Майрън го последва.

Първата дума, която му дойде наум, беше „високотехнологично“. Или това бяха две отделни думи? „Страната на приключенията“ беше по-скоро дупка, пълна с електронни игри, отдавна изгубили блясъка си. Тази стая беше лъскава и модерна. По стените, върху бюрата и навсякъде наоколо имаше поне една дузина, а може би и повече професионални монитори и екрани. Майрън преброи четирима мъже. Никой от тях не носеше камуфлажни панталони.

В средата на стаята стоеше едър индиец с обръсната глава. На ушите си имаше слушалки и държеше контролер за видеоигра. Всички в стаята играеха някаква военна игра със стрелба. Докато всички около него трескаво нападаха контролерите си, едрият мъж изглеждаше спокоен, почти небрежен.

— Шшшт, след секунда, става ли? Тези проклети италианци си мислят, че са ни победили.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?