Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
Явно създателят на лабиринта не искаше да привлича погледите на хората, което предизвикваше не малко учудване, защото той много лесно можеше да го постигне, ако не тръбеше наляво и надясно… Напротив, стремеше се да се усамоти колкото се може повече, единствено, изглежда, го интересуваше как върви конкурсът и старателно ли се подбират изследователите.
От своя страна Марис също не се появи на обществени места, въпреки че бе станал много известен с отпечатването на статията си в «Имажинасион». Подготовката за новото му пътуване до Тьокланд се извършваше много тайно и някои хора даже помислиха, че се е отказал от него. Дори не настоя за изясняване на случая Свановски, когато отговорът на компанията опроверга наблюденията му. Несъмнено Натаниел се надяваше бъдещите събития да изяснят поне едно от двете му изявления.
Така, без други забележителни случки, изтекоха двайсет и два дни, след които щеше да се направи решителната крачка към първото стъпало в тази история. През това време загадките, охранявани от компанията в недрата на Тьокландския лабиринт, чакаха удобен случай да разбулят неизвестното си съдържание пред изследователя, който би дръзнал да стигне до тях.
Трите изпитания в Дондрапур
Този ден беше като всички останали. Гъмжилото от кандидати, привлечени от петмилионната награда и от жаждата за приключения, се навърташе около канторите на компанията в очакване на мечтания миг, когато ще бъдат известни имената на приетите. Сред подадените същия ден заявки имаше и една, подписана от някой си Корнелиус Берцот. Присъствието на този участник в конкурса беше първият доловим сигнал, че един остроумен план влиза в действие под самия нос на хората на Казацкян.
Господарят на Тьокланд, човекът с непрекъснато променящото се лице, без да може да се досети в какво се състои съзаклятието, беше все пак нащрек. Отлично беше запознат със статията на Марис и бе убеден, че написаното от Марис по един или друг начин ще стане действителност. Беше ли тази увереност на Казацкян повод за страх или за надежда? Ще го узнаем само ако се озовем в лабиринта.
И наистина, когато неговите хора му прочетоха по радиото заявката на Корнелиус Берцот, както правеха с всички останали, лицето му се проясни като лицето на корабокрушенец, на когото му се привижда на хоризонта «пушекът» на презокеански кораб.
«Името ми е Корнелиус Берцот, Диханието на зората. Това прозвище ми бе дадено от моите червенокожи приятели индианци на един обред по време на последното ми пребиваване в техен резерват. Оттогава го смятам законно като втора част от името си, като собствено име.
По моите щастливи вени тече кръвта на най-различни поколения търсачи на приключения и изследователи. Прадедите ми са били свидетели на някои от най-великите открития на всички времена. В безбройните и гъсти разклонения на моето родословно дърво се срещат корсари и разбойници, войскари, пътували из Татария ведно с императора на Китай, придружници на Марко Поло в пътешествията му по източните земи, моряци, заминали за Соломоновите острови с Алваро де Менданя[1], мореплаватели, съпровождали Васко да Гама в Индия, изследвали с Ореляна[2] поречието на Амазонка, били с Амундсен на Южния полюс или участвали в първите опити по въздухоплаване на братя Монголфие…
Вярно, по времето на моите прадеди жадните за приключения смели хора са имали повече възможности, отколкото през сегашната втора половина на XX век. Но въпреки това, следвайки несломимия подтик на своя произход, аз водех бурен живот, изпълнен с пътешествия, научни открития и изследвания, разчитах йероглифи в разкопани от мене египетски гробници, хвърлях светлина върху някои откъси от ръкописите за Мъртво море, посочвах различни знаци, скрити в развалините на храма на Слънцето в Баалбек, Ливан, и успях да начертая правдоподобна карта на легендарната Атлантида.
Така, както моите далечни роднини са се изправяли с необикновена храброст срещу урагани и подводни трусове, изтощителни кръстосвания из пустините, трески в гъстите тропически гори, чудовищни нападения от преследвани китове, безмълвни опасности в арктическите области, отровни стрели от замаскирани индиански духалки, абордажи и схватки в открито море и безброй още случаи, когато е била нужна неудържима смелост, аз, скромният и възторжен последовател на техния неподражаем пример, посветих живота си на това да разкривам най-различни загадки, където и да се намират те и каквато и да е опасността, която крие приближаването до тях.
1
Алваро де Менданя (1549–1595) — испански мореплавател, открил Соломоновите и Маркизките острови — Б. пр.
2
Франсиско де Ореляна (1470?–1550) — испански мореплавател, участвувал в завладяването на Перу и открил поречието на Амазонка (1542) — Б. пр.