Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Мишани ту Коли беше сред малцината, които се радваха. Тя стоеше малко встрани от множеството с чаша подправено вино в ръка, когато и последният подпис бе сложен под договора и Реки произнесе заключителната реч. Лъчите на окото на Нуки падаха полегато върху двора и топлината им галеше приятно бледата й кожа. В сърцето си Мишани усещаше подем, какъвто не бе изпитвала от доста време насам. Обединението най-накрая се превърна в официален факт, което означаваше, че работата й тук бе приключила.
Младата жена бе прекарала в пустинята близо година. Дипломатическата й мисия бе свързана както с Либера Драмач, така и със западните благороднически фамилии. Жестокият климат не бе успял да потъмни бледия й тен, но Тчом Рин все пак бе оставил своя отпечатък върху нея. Роклята й беше доста по-лека и ефирна, отколкото би си позволила да носи вкъщи — оранжево-кафява на цвят, тя напомняше за последните минути преди залез слънце и подчертаваше по страхотен начин красотата й. Черната й коса бе украсена с инкрустирани със скъпоценни камъни фиби и беше сплетена на множество плитки чак до задната част на коленете й. Тъмните сенки за очи и малките сребърни обици допълваха облика й и ако не беше бледият й тен, всеки щеше да я помисли за жителка на пустинята.
— Мишани! — поздрави я приятен глас. Младата жена се обърна и видя Асара, която стоеше до нея и лениво наблюдаваше случващото се на подиума, което се движеше към своя край. Както винаги й трябваше частица от секундата, за да свърже тази жена с онази Асара, която познаваше навремето. Дори след цялото това време, което бяха прекарали заедно в усилията си да уредят съглашението, подписано днес, Мишани не можеше да съчетае образа на тази жена с някогашната прислужница на Кайку. На някакво дълбоко, инстинктивно ниво тя отказваше да признае това и трябваше съзнанието й да я убеждава. В края на краищата двете дори не изглеждаха по един и същ начин! Нямаше нито един външен белег, по който да заключи, че старата Асара бе приела нов физически облик.
Ако не знаеше истината, дъщерята на някогашния баракс Авун навярно би решила, че Асара е чистокръвна жителка на Тчом Рин от най-благородно потекло. Кожата й беше смугла и гладка, а косата й — по-черна дори от тази на Мишани — бе вързана на семпла конска опашка, като по този начин подчертаваше елегантните скули на лицето й и насочваше вниманието към бадемовите й очи, чийто естествен цвят се допълваше перфектно от морскосините сенки. Светлосинята й роба, която потрепваше леко под милувките на топлия вятър, идващ от запад, беше прихваната на рамото й с изящна брошка и прилепваше изкусително към съвършената й фигура. Съпругата на баракс Реки ту Танатсуа се бе облякла съвсем семпло, за да не засенчи мъжа си в този важен за него ден, ала въпреки това всяко нещо подчертаваше неземната й красота.
Тази красота обаче бе измамна и Мишани добре знаеше това, макар че никой друг от присъстващите нямаше и най-малка представа за този факт — никой, освен Сестрата от Аления орден, която стоеше от едната страна на подиума. Асара бе Различна и можеше да променя облика си според желанията си. Дарбата й нямаше аналог сред себеподобните й и Мишани беше благодарна, задето бе така. Една такава бе достатъчно опасна.
— Трябва да се гордееш, Асара — рече Мишани.
— С Реки ли? — повдигна вежди красавицата. — Предполагам, че да. Да кажем, че все още го намирам за интересен. Това момче определено извървя голям път, откакто го срещнах.
Мишани си помисли, че това бе доста слабо казано. Въпреки че никога не го бе виждала като юноша, слуховете описваха Реки като боязлив и плах книжен червей, който нямаше огнения темперамент на сестра си Императрицата. Въпреки това, когато се върна в Джоспа, за да наследи титлата на баракс след кончината на баща си, той вече бе съвсем различен човек. Твърд и целеустремен, изкусен и безмилостен в използването на природната си интелигентност, за четири години той бе успял не само да превърне рода Танатсуа в най-силната благородническа фамилия в Тчом Рин, но и бе обединил всички пустинни баракси под знамето си.
Мишани отпи от виното си.
— Трябва да се гордееш и със себе си — рече тя.