Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
Японецът скланя глава на широкия екран.
— И фактите в доклада — казва, — и изводите на интелигента са правдоподобни и извънредно интересни за теорията. Впрочем и за практиката също.
И млъква.
— Това ли беше експертизата? — въси се Де Йонг.
— Материалът е секретен — казва Шимомура. — Разширеният текст на експертизата е с ограничен достъп.
— А защо интелигентът не е на линия?
— Трябваше да бъде — казва Сидорчук. — Но го няма.
— Но при това положение какво становище можем да вземем? — недоумява Макилрой. — Всичко е скрито, всичко е секретно. А младият колега Сидорчук иска… какво? Отваряне на нова полева тема, така ли?
— Искам го не аз, а Сингх — уточнява Сидорчук.
— А аз — извисява мощен глас Асанович — искам междуведомствена експертиза. На дейността на Програмата в целия този сектор! Молбата вече съм я написал, сега само ви уведомявам. Ще я пратя във Фондацията още днес следобед. Докладът на Сингх е сериозен. Там става нещо нередно. А аз отговарям за територията. И за целия как беше… функционален тип. Мръсни странични ефекти от Програмата — дал бог по целия свят. Още един такъв на моя територия не възнамерявам да допусна…
— Ако поискаме експертиза обаче, от Фондацията ще се ровят и в нашите разработки — напомня Макилрой. — Там правят ревизиите винаги двойни — едновременно и при тях, и при нас.
— Нека. Да се рови комисия от Хумдепа е пак по-добре, отколкото да се рови контраинтелигенцията на Програмата…
— И този доклад на Сингх ще го разсекретят — напомня Де Йонг.
— Ами тяхна си работа. Впрочем… ще ви кажа за какво става дума. По същото време, когато са тръгнали да скачат езиковите параметри, на територията е отбелязана странна серия от непознати психични заболявания. Непознати дори за теорията, нали, Шимомура?
Шимомура кима съгласно. Всички останали мълчат. Никой не се решава да доразпитва. И правилно. Асанович ще ги отреже. Макар че явно са заинтригувани…
— Сидорчук, имаш ли още нещо? Нямаш, добре. Приключваме. Докладът на Сингх ще се проучва. От Шимомура като консултант и още от някой. Плюс един полеви агент да дублира Сингх… Ще уточня хората до седмица. Това е.
Офицерите се надигат от столовете. Оправят ръбовете на панталоните. Де Йонг нещо мърмори на Макилрой. Недоволни са явно. Екраните на стената гаснат.
— А, Сидорчук! — вика шефът тъкмо когато излиза от залата. — Ела за малко в кабинета ми.
Бърлогата на Асанович е съвсем близко — отсрещната врата. Сидорчук търпеливо изчаква началника да си доприказва с Барбара Уест. Накрая токчетата на психоложката изчаткват към стълбите, а Асанович отключва кабинета. Вътре е полутъмно, завесите са спуснати и лъха на цигарен дим. Шефът обича да си трови дробовете напук на медицинската комисия. На Сидорчук е предложен диванът — кожен и широк като креват тип „полов тепих“. Той присяда на края. Гледа как шефът се суети гърбом към него.
— Ще пиеш ли едно? — Асанович е извадил от шкафа звездна бутилка коняк и чаши. Сидорчук се колебае като Буридановото магаре.
— Хайде, какво се чудиш?
— Чудя се — набира смелост Сидорчук — дали да откажа от учтивост или да приема от учтивост.
Асанович се смее добродушно.
— От учтивост трябва да се приема — казва. Налива две чашки. — Но да не се злоупотребява. Да се пази черния дроб.
Двамата отпиват. Звездната течност дразни несвикналото небце на Сидорчук.
— Знаеш ли — говори шефът, — май не трябваше да те набърквам в тая история. Докладът на Сингх не беше за тебе. Въобще той е от компетенцията само на контраинтелигентския отдел. Но трябваше експертиза от нас. Като уж най-добре запознати с обстановката. А при нас няма теоретици. Освен тебе. Ти си ни единствен… И сега трябва да летиш.
— Къде да летя? — стряска се Сидорчук.
— На територията. Експерт по темата „Морфей“. Макар че заглавието не ми харесва. Как ги наричаше ти онези психясалите?
— Болни мозъци.
— Да. Темата „Болни мозъци“ е по-друго. Съгласен ли си?… Макар че какво те питам? Нямам други хора, Сидорчук. Шимомура е вързан в тамошния отдел, не искат да го пускат, имал някаква много важна програма. Той ще ни консултира онлайн. Иначе е голям експерт по подсъзнанието… Но трябва и човек на полето.
— Аз също имам програма — възразява Сидорчук. — Сега тъкмо смятам разни поправки към ЛСИ-конструктите. Уточнявам модела.
— Къде го уточняваш? — прекъсва го Асанович. — На голямата машина ли? Нея можеш и по мрежата да я командваш. От територията.