Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
Хумтеците отново шават с пръсти.
— Официално — казва накрая Бярнесен. — Да, никакви продажби на езикови технологии нямаме там.
— И при нас е същото — повтаря Де Йонг. — Проверих базата данни на отдела за продажби.
— Така. Това е много важно. Защото излиза, че на територията ползват не ваши технологии, а някакви чужди. Или може би дори свои…
— Изключено! — вика Де Йонг. — Там е пълен примитивизъм. Не могат да направят пълноценен ЛСИ-конструкт. Нямат специалисти. А и много пари са нужни, откъде да ги съберат?
— Как оценявате, че не могат да съберат парите? — пита Асанович. Той се е излегнал назад в шефското кресло и следи дискусията с незаинтересован вид. Сякаш не вярва на нищо от казаното, но няма желание да спори, понеже смята темата за безсмислена.
— По рекламния пазар — отговаря Де Йонг. — Нали той формира бюджета на медийните групировки. Много е мизерен обаче той в тази дупка. Разработката на пълноценна семантична база струва колкото целия годишен рекламен оборот.
Асанович недоверчиво хъмка, но не казва нищо. Този довод май не му се вижда убедителен. Но пак не проявява волевия си характер и не удря по масата, а маха с ръка да продължават.
— Ако това е езикова технология — идва си на мисълта нектопът, — трябва да се търси кой я е въвел. Технологии от този тип се използват при управление на общественото мнение. Но се използват много внимателно, тъй като са опасни. Кой на територията се занимава с общественото мнение? Първо — местните власти и групировки. Тях отхвърляме, тъй като са им малко ресурсите и нямат технологии. После — глобални организации и радикални секти от списъка на ценностните врагове. Но засега на територията не е засичана тяхна дейност. Остава това да е страничен ефект от някоя операция на Програмата…
— Коя, нашата? — учудва се физиономията на инспектиращия.
— Нашата, коя друга! — намесва се Харис. — Нещо са прекултивирали общественото мнение. Поредната издънка…
…А Харис доста мрази Програмата. Повече от целия останал отдел, взет заедно. В борда на директорите на Програмата има някакъв негов роднина, който навремето му е съсипал кариерата. Харис има много роднини и всичките влиятелни. Предците му са дошли на континента още с кораба „Майска роза“ и впоследствие процъфтели. Заседават все в директорски бордове, с кратки командировки във висшия федерален апарат. Родата е разклонена, могъща и от типа на благородна. Само Харис, отлъчен от нея заради някаква кавга, се е утаил чак на ниво низш управленец…
— …това не е достатъчен аргумент — твърди инспектиращият.
„Откъде се е взел такъв защитник на Програмата? — чуди се Сидорчук. — Обикновено инспектиращите само слушат, без да се намесват…“
— И освен това — допълва Де Йонг — Програмата работи с наши технологии. А ние не сме разработвали за този език никакъв софтуер.
— И ние — казва печално Бярнесен.
— Но може — настоява Харис — да са взели софт от друга фирма. Или да са финансирали собствена разработка.
— Изключено! — вика Бярнесен. — Имаме с тях подписан партньорски договор. Също като с вас. Ние сме ексклузивен доставчик на езиков софт. И на Програмата е забранено да развива нашите алгоритми. Те са интелектуална собственост…
— А ако Програмата е платила на съвсем друга фирма, за да развие съвсем други алгоритми?
Бярнесен маха с пръсти във въздуха.
— Не. Нашите наблюдаващи офицери там не са докладвали такова нещо.
— „Оракул“ също ли не са информирани?
— Не — казва Де Йонг. Настъпва кратка тишина.
— Но все пак — взема си обратно думата Сидорчук — нова технология е развита. За това имаме и второ доказателство, много по-сериозно. Преди седмица постъпи материал от полевия ни интелигент. Тъй като е секретен, не мога да го обявя на открит доклад.
— Как е категоризиран този… полевият материал? — пита де Йонг. — И вкаран ли е в секретната база?
„Да бе, чакай да ти кажат!“ — негодува мислено Сидорчук. Той знае: ако е даден категоризиращият профил, същността на материала може да бъде измъкната от секретния конструкт. С десетина итерации на сложно търсене и диференциален синтез. Защото материалите от секретната база са недостъпни като пълен текст, но са индексирани заради служебните ЛСИ-търсачки на Комитета. Поне така твърди Балабан, той бил пробвал някога нещо…
— В секретната база е вкаран — завърта се със стола Асанович. — Но не е профилиран. За експертиза на доклада на Сингх привлякох господин Шимомура от източния отдел.