Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— По рождение не, макар и да е бил осиновен от това племе; мисля, че месторождението му е някъде по на север и е от тези, които вие наричате хурони.
— Хъх! — възкликнаха двамата приятели на разузнавача, които бяха останали до този момент неподвижни и привидно безразлични към това, което ставаше. Но сега те енергично скочиха на крака. Очевидно изненадата ги бе накарала да проявят любопитство, по-силно от обичайната им сдържаност.
— Хурон! — повтори якият разузнавач и още веднъж поклати глава, изразявайки открито недоверието си. — Те са крадливо племе и няма никакво значение кой ги осиновява. От хуроните не излиза нищо освен страхливци и нехранимайковци. Тъй като сте се доверили на един от това племе, просто се чудя как не сте се натъкнали на повече от тях.
— За това няма опасност, тъй като Уилиам Хенри е на доста мили пред нас. Вие забравяте аз ви казах, че водачът ни сега е мохок и че служи във войската ни като приятел.
— А аз ви казвам, че който е роден мингозец, ще си умре мингозец — отвърна натъртено другият. — Мохок! Ако е въпрос за честност — дай ми делаварец или мохикан. А когато те решат да се бият — но не всички от тях правят това, защото са се оставили хитрите им врагове, макасците, да ги превърнат в жени — когато, казвам, делаварците или мохиканите се бият, те са истински войници!
— Стига толкова! — каза нетърпеливо Хейуърд. — Не желая да говоря за човека, когото познавам и който за вас е съвсем непознат. Все още не сте отговорили на въпроса ми: на какво разстояние се намираме от форт Едуард?
— Струва ми се, че зависи от това, кой е водачът ви. Изглежда, че кои като вашия би могъл да измине доста голямо разстояние между изгрев и залез слънце.
— Не искам да водим празни спорове, приятелю — каза Хейуърд, като сдържа недоволството си и заговори с по-любезен глас. — Ако ми кажете какво е разстоянието до форт Едуард и ме заведете там, вашият труд няма да остане невъзнаграден.
— Но ако сторя това, откъде мога да знам, че не водя към укреплението някой неприятел и шпионин на Монкалм. Не всеки, който говори английски език, е верен поданик.
— Ако служите във войската, в която, предполагам, че сте разузнавач, вие би трябвало да познавате шестдесетия полк.
— Шестдесетия! Едва ли има нещо, което да не зная за него, макар да нося ловджийска блуза вместо ален мундир.
— Добре, тогава между другото може би знаете името на неговия майор?
— Неговият майор! — прекъсна го ловецът, излъчвайки се като човек, който се гордее със службата си. — Ако има някой в тази страна, който познава майор Ефингъм, този човек сега стои пред вас.
— В този полк има много майори. Господинът, за когото споменахте, е най-старшият, но аз говоря за най-младшия — този, който командува гарнизона във форт Уилиам Хенри.
— Да, да, чух, че някакъв млад, много богат господин от една от най-южните провинции заемал тази служба. Твърде млад е за такъв ранг — да командува мъже, чиито коси са започнали да побеляват; но все пак казват, че по знания бил истински войник и храбрец!
— Какъвто и да е и колкото и да е подходящ или не за поста си, сега той говори с вас и разбира се, не може да бъде неприятел, от когото да се страхувате.
Разузнавачът изгледа учудено Хейуърд, а после, повдигайки шапката си, отвърна с не тъй самоуверен глас като преди, но все пак изразяващ съмнение:
— Чух, че един взвод щял да тръгне от лагера тази сутрин на път за брега на езерото.
— Чули сте самата истина, но аз предпочетох по-близка пътечка, като се доверих на индианеца, за когото ви споменах.
— А той ви измами и побягна?
— Нито едното, нито другото и особено второто, тъй като той е тук, зад мене.
— Бих желал да хвърля един поглед върху това същество. Ако е истински ирокез, ще го позная по мошеническия му вид и по боите на лицето му — каза разузнавачът, като мина покрай коня на Хейуърд и навлезе в пътечката зад кобилата на псалмопевеца, жребчето на която се бе възползувало от почивката, за да се набозае. След като отмести с ръка клоните на храсталака и направи няколко крачки, той видя девойките, които чакаха резултата от разговора със загриженост, дори и с известен страх. Зад тях, облегнат на едно дърво, стоеше бързоходецът, който понесе невъзмутимо изпитателния взор на разузнавача, но погледът му бе така мрачен и див, че сам по себе си будеше страх. Доволен от резултата на щателното си изследване, ловецът скоро го остави. Когато мина отново покрай девойките, той спря за миг, привлечен от красотата им, и с нескривано удоволствие отвърна на усмивката и кимването на Алиса. После се приближи до кобилата и като прекара една минута в безплодно разучаване на личността на ездача й, той поклати глава и се върна при Хейуърд.