Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Октав сбърчи устни с досада и отмести поглед и огледа съдържанието на стаята — подвързаните в кожа книги, матовите стъкла на лампите, пейзажа от Кадеран, който отчаяно се нуждаеше от почистване и Крак, неподвижен, сякаш дори не дишаше, подобен на наблюдаваща статуя.
Никола разпери ръце.
— Какво означава всичко това, Докторе? Обвинявате ли ме в нещо?
Усети как Мадлин се изправя нетърпеливо зад него. Знаеше, че тя не смята за нужно да дават на Октав шанс да се измъкне. Първо искам отговори. Като този какво е търсил в Двореца Мондоло, що за същество беше онова и дали го е изпратил той. Намирането на отговори бе втората движеща сила в живота на Никола.
— За скалъпени обвинения се полага наказателна отговорност.
Октав прояви нетърпение.
— Твърдя, че не аз, а ти си престъпникът, Валярд, и ти си влязъл тази вечер в подземията на Мондоло…
Никола беше свалил шалчето от врата си, за да занимава ръцете си с нещо и в момента демонстративно проявяваше по-голям интерес към вълнените му нишки, отколкото към посетителя.
— Аз твърдя, че вие, Доктор Октав, сте луд и нещо повече, дори да съм влизал в нечие подземие, това съвсем не е ваша работа.
Той вдигна поглед към тъмните леко нефелни очи на Октав и си помисли със спокойно презрение, аматьор.
— Твърдя също, че единственият начин да сте разбрали, е вие или вашият доносник също да сте били там. Предлагам ви внимателно да обмислите това, преди да решите да ми отправяте по-нататъшни обвинения.
Октав просто попита:
— Още ли е при теб апарата на Доктор Виляр? Поне някаква част от него тук ли е?
Никола почувства поредната хладна тръпка. Знае твърде много.
— Пак ви казвам, Докторе, проявявате любопитство в твърде нездравословни за вас мащаби. Предлагам да си отидете, докато все още имате тази възможност. Ако имате срещу мен някакво оплакване или подозрение, свързано с евентуалната ми престъпна дейност, можете да се отнесете до Префектурата и да досаждате на тях.
Октав се усмихна.
— Значи е тук.
Никола се изправи.
— Докторе, прекалихте…
Крак долови промяната в интонацията и пристъпи крачка напред. Октав посегна към бастуна, който все още лежеше на масата, сякаш искаше да си тръгне. Жестът изглеждаше напълно нормален; ако вече не беше нащрек, Никола надали щеше да види синята искрата на заклинанието, което пробяга по ръцете на Октав в момента, в който докосна бастуна.
Никола вече беше сграбчил ръба на тежката кръгла маса; той я вдигна и я преобърна с едно рязко усилие. Тя удари Октав и го отхвърли назад.
В стаята проблесна светлина, накъсана синя светлина мятаща се от стена на стена подобно на кълбовидна мълния. Октав се изправи тежко и отново насочи бастуна си право към Никола. Той почувства топлинна вълна и видя как по полираната повърхност на масата припуква магически огън и набира мощ за нова експлозия. Крак понечи да се нахвърли върху Октав, но Мадлин изкрещя:
— Назад!
Никола клекна и изстрелът гръмна зад него. Октав падна по гръб на килима и синкавата светлина присветна още веднъж, след което изчезна с рязък пукот.
Никола погледна към Мадлин. Тя пристъпи напред, с двойнозаряден револвер в протегнатата ръка, приковала намръщен поглед в мъртвото тяло. Той каза:
— чудех се какво още чакаш?
— Ти ми беше застанал на прицела, скъпи — каза разсеяно — я виж какво става тук.
Никола се извърна. Тялото на Октав се топеше и се превръщаше в прахообразно сиво вещество, което се стичаше по пода подобно на фин пясък от пясъчен часовник. Дрехите му спадаха, а субстанцията изтичаше от ръкавите, от яката и от крачолите на панталона и се събираше върху износения килим.
Вратата се отвори с гръм и трясък и накара Крак да подскочи и да посегне към пистолета си, но това бяха Сарасате и двамина прислужници, Девис и кочияшът, а зад тях се беше събрала цялата охрана на Колдкорт. Щом видяха трупа, възклицанията и въпросите им затихнаха и всички мълчаливо догледаха разиграващата се сцена.
Накрая не остана нищо, освен дрехите и сивкавият пясък. Никола и Крак понечиха да се приближат към тях, но Мадлин извика:
— Не ги докосвайте.
— Имаш ли представа какво е това? — попита я Никола.