Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Тя го изгледа за миг.
— Не подозирам, а знам. И затова внимавам да не допускам манкьори.
Тоби почувства как се изчервява, но веднага се усмихна детински и каза:
— Бас държа, че доста се навъртат наоколо.
— Не много, но ги има — съгласи се тя и погледната картичката в ръката си. — Тоби Темпъл.
— Възможно е да не сте чували името ми, — заобяснява той — защото през последните години аз…
— „…играх репертоара си в Англия.“
Той кимна.
— Точно така.
Алис Танър го изгледа и каза спокойно:
— Господин Темпъл, на американците не им е позволено да играят в английски театри. Британският актьорски синдикат „Справедливост“ не разрешава.
Тоби изведнъж почувства безтегловност в дъното на стомаха си.
— Трябваше първо да проверите и да спестите това неудобство и на двама ни. Съжалявам, но тук приемаме само професионални таланти — тя тръгна обратно към бюрото. — Изпитът приключи.
— Чакайте! — гласът му изплющя като камшик.
Тя се обърна с учудване. В този момент, Тоби изобщо не знаеше какво трябва да направи. Разбираше само, че цялото му бъдеще виси на косъм. Тази жена бе бариерата пред всичко, което желаеше, всичко, за което бе работил с пот на челото и той не биваше да й позволи да го спре.
— Талантът не се измерва с принципи, госпожо! Е, добре — не съм играл, но защо? Защото хора като вас не ми даваха възможност. Разбирате ли за какво говоря?
Това бе гласът на У. К. Фийлдс.12 Алис Танър отвори уста да го спре, но Тоби не я остави. Вече беше Джими Кагни,13 който я убеждаваше да даде шанс на горкото момче, после Джеймс Стюарт се съгласяваше с него, Кларк Гейбъл14 страстно обясняваше, че умира да работи с тоя момък, а Кари Грант добави, че това е момче-брилянт. Цяло съзведие холивудски величия присъстваше в стаята и всеки казваше неща, които Тоби Темпъл не бе чувал преди. Думите, шегите се сипеха от него в отчаяно опиянение. Беше човек, потънал в мрака на собственото си забвение, хванал се за словото като удавник за сламка и то единствено го крепеше на повърхността. Плувнал в пот, той препускаше из стаята, имитираше движенията и жестовете на всеки от персонажите, които играеше. Беше обезумял, изцяло вън от себе си, забравил къде се намира и какво върши докато не чу как Алис Танър казва:
— Стига! Стига!
Сълзи от смях се стичаха по лицето й.
— Стига! — повтори тя и си пое дъх.
Тоби бавно се върна на земята. Госпожа Танър извади кърпа и избърса очите си.
— Ти си луд — каза тя. — Знаеш ли?
Тоби я погледна, почувства как полека се изпълва с окриляваща гордост.
— Хареса ви, а?
Алис. Танър поклати глава и пое дълбоко дъх, за да овладее напиращия смях.
— Не… не чак толкова.
Той я изгледа, ядосан. Тя се смееше на него, а не с него. Беше се правил на глупак.
— Тогава защо се смяхте? — попита настоятелно.
Тя се усмихна и каза спокойно:
— Заради теб. Това беше най-безумното представление, което съм гледала някога. Някъде под всичките тези звезди има един младеж с голям талант. Не бива да имитираш другите. Ти си забавен по природа.
Тоби усети как гневът му се изпарява.
— Мисля, че един ден ще станеш наистина добър, ако си готов здраво да работиш върху себе си. Готов ли си?
Той й хвърли бавен, чаровен поглед и каза:
— Да запретваме тогава ръкавите и — на работа.
Джоузефин работеше много всяка неделна утрин, когато помагаше на майка си да чисти къщата. След обед Сиси и другите приятелки я взимаха да я водят на пикник.
Госпожа Чински гледаше как Джоузефин се отдалечава в дългата лимузина, пълна с деца на Петролните хора. Мислеше как някой ден нещо лошо ще се случи на момичето. „Не трябваше да я пускам сред тези хора. Те са деца на Дявола.“ Тя се чудеше дали и в Джоузефин има дявол. Щеше да пита преподобния Демиан. Той знае какво трябва да се направи.
9
„Актърс Уест“ беше разделен на две секции: Сценичната група, в която бяха по-опитните актьори и Работната група.
Актьорите от Сценичната играеха в пиесите, следени от търсачите на таланти от студията. Тоби беше в Работната група. Алис Танър каза, че ще минат от шест месеца до една година преди да бъде готов за участие в Сценична пиеса.
Тоби беше увлечен от уроците, но я нямаше вълшебната съставка: публиката, аплодисментите, смеха, хората, които те обожават.
През изминалите седмици той рядко виждаше ръководителката на училището. От време на време Алис Танър влизаше в уроците на Работната група да каже няколко окуражителни думи, друг път Тоби се сблъскваше с нея на път за училище. Но той очакваше по-голяма близост. Забеляза, че доста често мисли за Алис Танър. Тя съвпадаше с неговите схващания за дама от висока класа, а това го привличаше. Чувстваше, че заслужава да я има. Мисълта за сакатия крак го смущаваше в началото, но после се превърна в допълнително сексуално влечение.
12
Уйлям Кларк Фийлдс — легендарен американски комедиен актьор. — бел.пр.
13
Джеймс Кагни — друга холивудска легенда — актьор от средата на века, завърнал се на сцената през 1979 с ролята на полицейски комисар Райнлендър Уолдо във филма на Милош Форман „Рагтайм“. Виж приложението към „Рагтайм“, серия „Романи и филми“, издание на „Перо“, 1993 — бел.пр.
14
в ролята на Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“. — бел.пр.