Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Тоби говори с нея няколко пъти за влизането си в Сценичната група, където критиците и търсачите на таланти биха го забелязали.
— Не си готов още — каза Алис Танър.
Стоеше на пътя му. Отделяше го от успеха. „Нещо трябва да направя по въпроса“ — реши той.
Сценичните поставяха пиеса и на премиерата Тоби седна в средата на залата до една от съученичките си на име Карен. Тя бе от неговия клас и играеше роли на ниски дебели жени. В някои сцени участваха заедно и той знаеше две неща: не носеше бельо и имаше лош дъх. Правеше какво ли не, за да може Тоби да разбере, че тя иска да легне с него, но той се правеше на ударен. „Боже — мислеше — да я ебе човек е все едно да бъде хвърлен в бъчва с разтопена мас.“
Докато седяха в очакване да се вдигне завесата, Карен възбудено сочеше критиците от лосанджелеския „Таймс“ и „Хералд Експрес“, търсачите на таланти от „20 Сенчъри фокс“, „Метро Голдуин Майер“ и „Уорнър Брадърс“. Това го разяри. Те бяха дошли да видят актьорите на сцената, а той седеше в публиката като простак. Едва овладя импулса да стане и да направи някой номер, да ги смае, да им покаже как изглежда истинският талант.
Публиката хареса пиесата, но Тоби бе обзет от търсачите на таланти, които седяха на един пръст от него, хората, които държаха неговото бъдеще в ръцете си. Е, щом „Актърс Усет“ може да ги съблазни да дойдат, той щеше да го използва. Но нямаше намерение да чака шест месеца, нито дори шест седмици.
На другата сутрин Тоби влезе в кабинета на Алис Танър.
— Хареса ли ти пиесата? — попита го тя.
— Беше чудесна — каза Тоби. — Тези артисти са наистина страхотни.
Усмихна се самосъжалително.
— Виждам какво имате предвид като казвате, че още не съм готов.
— Те имат повече опит от теб и това е всичко. Но ти пък имаш неповторимо излъчване. Ще стане. Само имай търпение.
Той въздъхна.
— Не знам. Май е по-добре да зарежа всичко и да отида да продавам застраховки или каквото и да е.
Тя го погледна изненадана.
— Недей.
Тоби поклати глава.
— Като ги видях тия професионалисти снощи… Не. Не мисля че ставам.
— Разбира се, че ставаш, Тоби. Няма да ти позволя да говориш така.
В гласа й се четеше онази нотка, която той чакаше. Тя вече не беше учител, говорещ на ученик, а жената, която говори на мъжа, насърчава го, грижи се за него. Тоби почувства тръпка на удовлетворение.
Безпомощно сви рамене.
— Не, вече не знам. Аз съм съвсем сам в този град. Нямам с кого да си поговоря даже.
— Винаги можеш да говориш с мен, Тоби. Бих желала да бъда твой приятел.
Той вече усещаше приглушения сексуален тембър в гласа й. Когато я погледна, в сините му очи се спотайваха всички чудеса на света. Тя продължаваше да го гледа, докато той стана и заключи вратата. После падна на колене и зарови главата си в скута й. Почувства как пръстите й докосват косата му и бавно започна да вдига полата, докато оголи нещастното бедро, стегнато в металната гривна. Внимателно откопча пластината и целуна нежно червените следи върху кожата. Бавно разкопча колана на полата, като през цялото време говореше на Алис за любовта си към нея, за това, колко много му е нужна тя, покриваше с целувки тялото й чак до долу, където се откриха пред него влажните устни. Взе я на ръце и я занесе до кожения диван, където я облада.
Същата вечер Тоби заживя с Алис Танър.
По-късно в леглото той откри, че тя е състрадателна, самотна жена, отчаяно търсеща някого, с когото да си говори и да се обича. Бе родом от Бостън. Баща й, богат индустриалец, й беше дал огромна издръжка и след това не се бе интересувал от нея. Алис обичаше театъра и бе учила за актриса. В колежа заболяла от полиомиелит и това сложило край на мечтите. Тя разказа на Тоби как болестта бе съсипала живота й. Момчето, за което била сгодена, я напуснало като разбрало новината. Алис избягала от дома си и се омъжила за психиатър, който след шест месеца се самоубил. Сякаш до този момент всичките й чувства бяха заключени в нея. Изригнаха мощно, като вулкан, след което се почувства изцедена, умиротворена и удовлетворена като по чудо.
Тоби се любеше с Алис, докато тя почти припадаше от възбуда, изпълваше я с огромния си пенис и бавно въртеше бедрата си, като усещаше как докосва всяка част от нейното тяло. Тя въздишаше „О, скъпи, толкова те обичам. Господи, колко ми е хубаво!“