Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Добро утро, Сам.
Двамата мъже си стиснаха ръцете и Сам седна в креслото срещу Фос. Беше назначил Фос преди осем месеца за шеф на телевизионната секция на „Пан Пасифик Студиоус“. В света на развлекателното телевизията беше новото дете, което растеше с неимоверна скорост. Всички студия, които едно време не й обръщаха внимание, сега бяха вътре в нея.
Сервитьорката дойде да вземе поръчката и щом се обърна, Сам попита:
— Кажи добрите новини, Мел?
Мел Фос поклати глава.
— Няма добри новини. Загазихме.
Сам не каза нищо. Чакаше.
— Няма да ни дадат да продължим „Завоевателите“.
Сам го погледна с изненада.
— Рейтингът е страхотен. Как ще го спират? Хем знаят колко е трудно да намериш хит шоу.
— Не е заради шоуто — каза Фос — а заради Джак Нолан.
Джак Нолан беше звездата на „Завоевателите“. Постигна мигновен успех според критиката, а и според публиката.
— Какво става с него? — попита Сам. Мразеше навика на Мел Фос да го кара да вади информацията с ченгел от устата му.
— Чете ли тазседмичния брой на списание „Пийк“?
— Нито тазседмичния, нито който и да е друг. Това е кофа с помия.
Изведнъж усети накъде бие Фос.
— Сгепцали са Нолан!
— Черно-бяла снимка — отговори Фос. — Тъпото копеле с най-красивата си дантелена рокля отишло на хава. Някой го снимал.
— Докъде е стигнало?
— По-лошо не може. Поне десет души от телевизията се обадиха вчера. Спонсорите и ръководството настояват за спиране. Никой не иска да бъде свързван с някакъв креслив педал.
— Травестит — каза Сам.
Разчиташе много на силния си доклад върху телевизията, който щеше да чете на управителен съвет в Ню Йорк следващия месец. Новината на Фос слагаше край на всичко. Загубата на „Завоевателите“ означаваше провал.
Освен ако не предприемеше нещо.
Когато се върна в кабинета, Люсил му подаде една купчина бележки.
— Спешните са най-отгоре — каза тя. — Търсят ви…
— После. Свържи ме с Уйлям Хънт от Ай Би Си.
След две минути говореше с шефа на „Интернешънъл Броудкастинг Къмпани“. Сам познаваше Хънт случайно от няколко години и го намираше приятен. Започнал като надежден млад юрист, той бе изминал целия път до върха на телевизионната компания. Рядко се срещаха по работа, защото Сам не участваше пряко в телевизионния бизнес. Сега съжаляваше, че на времето не бе отделил повече време, за да спечели Хънт. Когато го чу на телефона, опита да говори съвсем безгрижно.
— Добро утро, Бил.
— Каква приятна изненада — каза Хънт. — Доста време не сме се чували, Сам.
— Вярно, доста. Това му е кофтито на бизнеса, Бил. Никога нямаш време за хората, с които ти е приятно.
— Точно така.
Сам говореше със съвсем безразличен тон.
— Между другото, попадна ли ти оная глупост в „Пийк“?
— Знаеш, че ми попадна — каза спокойно Хънт. — И за това сваляме шоуто, Сам.
Думите му звучаха категорично.
— Бил, — започна Сам — какво ще помислиш, ако ти кажа, че Джак Нолан са го накиснали?
От другата страна се чу смях.
— Ще ти кажа да се пробваш като писател.
— Сериозно говоря — каза Сам твърдо. Аз познавам Джак Нолан. Той е толкова нормален, колкото ние двамата с теб. Снимката е направена на маскиран купон. Това бил рожденият ден на неговото гадже и той си навлякъл роклята на майтап.
Усети как се потят дланите му.
— Не мога…
— Сега, за да разбереш колко вярвам на Джак — продължи Сам — ще ти кажа, че току-що го избрах за главната роля в „Ларидоу“, големия ни уестърн за догодина.
Пауза.
— Сериозно ли говориш, Сам?
— По дяволите, знаеш, че говоря сериозно. Три милиона отиват за филма. Ако Джак Нолан се окаже педал, ще му се хилят на екрана. На никой фестивал няма да го пуснат. Щях ли да рискувам по такъв начин, ако не бях сигурен?
— Добре де… — в гласа на Бил Хънт се прокрадна колебание.
— Хайде, Бил. Няма да оставиш тоя въшлив клюкарски парцал „Пийк“ да провали кариерата на един способен човек. На теб нали ти харесва шоуто, а?
— Даже много. Добро е, да го вземат дяволите. Обаче спонсорите…
— Тая телевизия е твоя. Знаеш, че имаш повече спонсори отколкото телевизионно време. Дадохме ти един хит. Хайде да не се бъзикаме с успеха.
— Добре де…
— Мел Фос каза ли ти за новите „Завоеватели“ през следващия сезон?
— Не…
— Значи е искал да те изненада — каза Сам. — Чакай да чуеш какво му е дошло на акъла! Гостуващи звезди, големи автори на уестърни се снимат на мястото на действието — изобщо цялата работа! Ако „Завоевателите“ не изхвърчат до първото място, аз нищо не разбирам от тоя бизнес.