Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Но в училище Тоби откри, че няма никакво влияние върху Алис. Увещаваше я да го пусне в следващата пиеса на Сценичната група, да говори за него с директорите на продукция, с важните клечки в студията, но тя бе непреклонна.
— Ще те боли, ако се натягаш прекалено много, скъпи. Правило номер едно: първото впечатление е най-важно. Ако не те харесат от първия път, няма изобщо да дойдат на втория. Трябва да си готов.
В мига, в който произнесе тези думи, тя стана Врагът. Тя бе против него. Тоби преглътна яда си и се напрегна да се усмихне.
— Ясно. Значи аз съм нетърпелив. Искам да го почувстваш и ти толкова силно, колкото аз.
— Така ли? О, Тоби, толкова те обичам!
— И аз те обичам, Алис — той се усмихна пред възхитения й поглед. Знаеше, че трябва да я разиграе тази кучка, застанала на пътя му. Мразеше я и искаше да я накаже.
В леглото я караше да прави неща, които не бе правила преди. Неща, които и от курва не бе искал. Караше я да ги прави с уста, с пръсти и език. Тласкаше я все по-далеч и по-далеч, в нова поредица от унижения. И всеки път, когато тя вършеше нещо още по-мръсно, я награждаваше, както се награждава куче, научило нов номер. А тя бе щастлива, защото мислеше, че му доставя удоволствие. Колкото повече я унижаваше, толкова по-унизен се чувстваше. Наказваше себе си, без ни най-малко да знае защо.
Тоби имаше план и възможността да го осъществи дойде по-рано от очакваното. Алис Танър обяви, че Работната група ще изнася представление за напредналите класове и за гости следващия петък. Всеки ученик трябваше да участва със собствен проект. Тоби подготви монолог и започна трескаво да го репетира.
На сутринта преди представлението Тоби изчака края на уроците и отиде при Карен, дебелата актриса, която седеше до него по време на спектакъла.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита той нехайно.
— Разбира се, Тоби — гласът й бе изненадан и възбуден.
Тоби се отдръпна от лошия й дъх.
— Смятам да врътна номер на един стар приятел. От теб искам да се обадиш на секретарката на Клифтън Лоурънс, да кажеш, че си секретарката на Сам Голдуин и че господин Лоурънс е канен на представлението довечера да види един брилянтен млад комик. Билетът ще го чака на касата.
Карен го изгледа.
— Боже, старицата Танър ще ми откъсне главата. Нали знаеш, че не пуска външни хора на представленията на Работната група.
— Всичко ще бъде наред, повярвай ми — той я хвана за ръката и я стисна. — Днес следобед заета ли си?
Тя преглътна и дишането й се учести.
— Не… Не, ако искаш да правим нещо.
— Искам да правим нещо.
Три часа по-късно превъзбудената Карен се обади по телефона.
Аудиторията бе пълна с актьори от различните класове и техни гости, но Тоби виждаше само човека, седнал сам в средата на третия ред. Беше се паникьосал, че може номерът да не мине. Умен човек като Клифтън Лоурънс сигурно щеше да прозре измамата. Обаче стана. Той бе тук.
На сцената бяха момче и момиче. Играеха епизод от „Чайката“. Тоби се надяваше да не изгонят Клифтън Лоурънс. Най-после епизодът свърши, те се поклониха и излязоха.
Беше ред на Тоби. Изведнъж зад кулисите се появи Алис и прошепна „успех, скъпи“, без да знае, че успехът му седеше в залата.
— Благодаря ти, Алис.
Тоби каза молитвата си на един дъх, изпъна рамене, излезе на сцената и се ухили момчешки на публиката.
— Здравейте. Аз съм Тоби Темпъл. Хей, замисляли ли сте се за имената си, и как са ви ги избрали родителите. Шантава работа. Аз питах майка си защо ме е нарекла Тоби, а тя каза, че щом видяла муцуната ми и веднаха й блеснало.15
Погледът му бе това, което предизвика смях. Изглеждаше толкова невинен и хитър едновременно, застанал на сцената, че веднага го обикнаха. Шегите, които разправяше бяха ужасни, но това някак си нямаше значение. Той бе толкова уязвим, че те искаха да го защитят и го правеха със смях и аплодисменти. Сякаш по този начин изпращаха любовта си като подарък към него, а това го пълнеше с неудържимо вдъхновение. Играеше Едуард Дж. Робинсън и Джими Кагни, който казваше: „Мръсен плъх! На кого заповядваш, бе?“
Робинсън: „На теб, боклук такъв. Аз съм Малкия Цезар. Аз съм господарят. А ти си нищо. Знаеш ли какво значи това?“
„Знам, мръсен плъх! Значи, че си господар на нищо.“
Рев. Публиката го обожаваше.
Появи се и Богарт, който промърмори: „Бих се изплюл в лицето ти, боклуко, ако устната ми не покриваше зъбите.“
Бяха като омагьосани.
15
Почти непреводима игра на думи. …one look at my mug… Тук mug означава муцуна, но същата дума означава и халба. Американците имат халба „Тоби“, която изглежда като лице на възрастен мъж с триъгълна шапка.