Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Тоби работеше какво ли не в Холивуд, само да бъде близо до шоу бизнеса. Паркираше коли в „Сиро“, а когато знаменитостите слизаха, той отваряше вратата с широка усмивка и отработен жест. Не му обръщаха внимание. Той бе само момчето на паркинга и не ги бе грижа дали изобщо е жив. Гледаше красавиците, които слизаха от колите със скъпите си прилепнали по тялото рокли и си казваше: „Ако знаехте каква звезда ще стана, веднага щяхте да зарежете тия отрепки.“
Тоби обиколи агентите, но бързо разбра, че си губи времето. Всички агенти бяха чукачи на звезди. Не трябваше да търси тях. Те трябваше да го търсят. Най-често чуваше името на Клифтън Лоурънс. Той държеше само най-големите таланти и правеше най-невероятните сделки. „Един ден — казваше си Тоби — Клифтън Лоурънс ще стане мой агент.“
Абонира се за двете библии на шоу бизнеса: „Дейли Варайъти“ и „Холивуд Рипортър“. Караха го да се чувства в свои води. „Вечната Амбър“ бе закупена от „20 Сенчъри фокс“ и Ото Премингер беше режисьор. Ава Гарднър беше наета да играе в „Свирка за край“ с Джордж Рафт и Джорджа Къртрайт, а „Живот с татко“ бе откупен от „Уорнър Брадърс“. След това видя заглавие, което накара сърцето му да изхвръкне. „Продуцентът Сам Уинтърс избран за вицепрезидент по продукцията в «Пан Пасифик Студиоус»“
7
Когато Сам Уинтърс се завърна от войната, работата в „Пан Пасифик Студиоус“ го очакваше. Шест месеца по-късно се получи разместване. Шефът на студиото бе уволнен и Сам беше помолен да поеме работата до намирането на нов шеф на продукция. Сам се справи толкова, добре, че търсенето спря и той официално бе назначен за вицепрезидент по продукцията. Това бе късаща нервите, язвотворна работа, но Сам я обичаше повече от всичко на света.
Холивуд беше тройно ограден цирк, пълен с диви, безумни личности — минно поле, върху което танцуваше парад на идиотите. Повечето актьори, режисьори и продуценти бяха егоцентрични мегаломани — неблагодарни, похотливи и зловредни. Но за Сам важното бе да имат талант. Другото нямаше значение. Талантът бе вълшебен ключ.
Вратата на кабинета се отвори и Люсил Елкинс, секретарката на Уинтърс, влезе с дневната поща. Люсил беше твърда сплав, един от малкото компетентни професионалисти, които оставаха вечно и гледаха как шефовете им идват и си отиват.
— Клифтън Лоурънс е тук и иска да ви види.
— Покани го да влезе.
Сам обичаше Лоурънс. Той имаше стил. Фред Алън бе казал: „Цялата искреност на Холивуд би се побрала в пъпа на комар и пак ще остане място за четири сусамени зрънца и едно сърце на театрален агент.“
Но Клиф Лоурънс беше по-искрен от другите агенти. Той беше холивудска легенда, и списъкът на клиентите му представляваше каймака на „Кой кой е“ в областта на шоу бизнеса. Държеше самостоятелен офис и беше постоянно в движение. Обслужваше клиенти в Лондон. Швейцария, Рим и Ню Йорк. Беше на „ти“ с всички важни холивудски чиновници и всяка седмица играеше карти с шефовете на три студия. Два пъти годишно наемаше яхта, събираше половин дузина красиви „модели“ и канеше най-високопоставени лица от студията на едноседмичен „риболов“. Клифтън Лоурънс държеше напълно мебелирана и вечно заредена вила край брега в Малибу, която беше на разположение на приятелите му по всяко време. Клифтън живееше в ползотворна за всички симбиоза с Холивуд.
Сам вдигна поглед, когато вратата се отвори и Лоурънс се вмъкна вътре, елегантен в прекрасно ушития си костюм. Той отиде до Сам, протегна ръка с идеално поддържани нокти и каза:
— Минах просто да кажа здравей. Как вървят нещата, драги?
— Да кажем, че ако дните бяха кораби, днес щеше да е „Титаник“.
Клифтън Лоурънс издаде състрадателен звук.
— Какво мислиш за снощния преглед? — попита Сам.
— Отрежи първите двайсет минути, сложи друг край и ще имаш голям хит.
— Печелиш дъвка — усмихна се Сам. — Точно това правим в момента. Имаш ли да ми продадеш някой от клиентите си днес?
Лоурънс се намръщи.
— Съжалявам. Всички работят.
Беше вярно. Отбраната листа на Клифтън Лоурънс от суперзвезди, гарнирана с режисьори и продуценти, се радваше на постоянно търсене.
— Ще се видим на вечеря в петък, Сам — каза Клифтън. — Чао.
Обърна се и излезе.
Гласът на Люсил се разнесе от интеркома.
— Далас Бърк е тук.
— Прати го насам.
— Мел Фос също иска да ви види. Казва, че е спешно.
Мел Фос беше шеф на телевизионната секция към „Пан Пасифик Студиоус“.
Сам погледна настолния календар.