Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
или наслади — дори и животът,
33
щом всички тези, зарад които
желаем царство, наслади, щастие
сега, събрани да се избиват —
отричат богатството и живота?
34
Тук са моите отци и учители,
и синовете ми, и дедите,
моите тъстове, моите шуреи,
вуйчовци, внуци и други близки.
35
Не желая смъртта им, Мадхусудана,
дори те моята да желаят,
дори за господство над трите свята —
нежели заради земното царство!
36
Нима ще бъде за нас наслада
на Дхритаращра рода да избием?
Избивайки злите, о, Джанардана,
сами зъл грях и ние ще сторим.
37
О, не, на моите братовчеди,
на нашите близки не бих посегнал!
Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,
ако с роднинска кръв се облеем?
38
Макар че те, заслепени от алчност,
може никакво зло да не виждат
в изтреблението на роднини,
ни грях — в насилието над приятели,
39
нима не трябва ние да мислим
как този грях да предотвратиме,
щом в изтреблението на роднини
виждаме злото, о, Джанардана?
40
Когато един род сам се изтребва —
в него изгасват най-древни закони,
а щом изгасне изконната правда —
в рода греховност се възцарява.
41
Когато греховност цари, о, Кешава,
в рода жените се покваряват,
а щом са нечисти жените, Варшнея —
настъпва кастовото смешение.
42
Това смешение в ада повлича
и рода, както родоубийците.
Пропадат в ада дори предците,
от обредните жертви лишени.
43
Така убийците на рода си,
донесли смут и кастосмешение,
убиват изконни семейни закони
и върховната родова правда.
44
А тези хора, о, Джанардана,
чийто родов закон е потъпкан —
во веки ада ще обитават —
така сме чули, така се знае.
45
О, мрачна участ! Какъв грях огромен
сме решени сега да извършим —
алчни за царска власт и наслади,
се готвим своя род да изтребим.
46
Така за мен по-добре ще бъде:
сам без оръжие, без съпротива
от синовете въоръжени
на Дхритаращра да бъда погубен.“
Санджая каза:
47
В часа преди боя тъй рече Арджуна
и като седна пак в колесницата,
захвърли своя лък и стрелите си,
с ум, обхванат от тежко страдание.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва първа глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.
Втора глава
Арджуна каза:
Санджая каза:
1
Тогава на царския син отчаян
и обладан от състрадание,
чийто поглед сълзи замъглиха,
така отвърна Мадхусудана.
Върховносияйния каза:
2
Откъде идва у тебе, Арджуна,
в решителен час това малодушие
неблагородно? То ти затваря
пътя към слава и радост неземна.
3
Не изпадай в униние, Партха,
на тебе то най-малко подхожда!
Отхвърли жалката слабост сърдечна,
вдигни се — сразявай, о, Парамтапа!
Арджуна каза:
4
Как да си вдигна лъка срещу Дрона —
моя учител, о, Мадхусудана,
и срещу стария Бхишма — почитам ги,
о, Сразителю на враговете!
5
Как да убивам учители скъпи?
По-добре в този свят просяк да бъда;
вместо да седна на царска трапеза,
която с тяхна кръв е пропита.
6
Не знам кое е за нас по-доброто —
ние да победим, или те нас.
Тях, синовете на Дхритаращра,
ако убием — как ще живеем?
7
Поразен съм от състрадание.
Заслепен е умът ми — не вижда
Дхармата — моя дълг — святата правда.
Ти, който ми стана подслон, поучи ме?!
8
Не виждам как ще се справя с мойта
мъка, която гори сетивата —
дори да получа земното царство,
дори и над сурите власт да добия.
Санджая каза:
9
Като изрече това Гудакеша —
воинът страшен, пред Хришикеша,
добави: „Няма да се сражавам“,
и веднага потъна в мълчание.
10
Тогава, о, Бхарата, усмихнат,
Кришна спокойно му заговори, —
на него — обхванатия от мъка
между двете велики армии.
Върховносияйния каза:
11
Оплакваш тези, които не трябва.
Макар с мъдри думи. Но мъдреците
не оплакват нито напускащите,
нито живеещите в тялото,
12
Защото винаги нас ни е имало:
мен, теб и тези царе на земята;
Защото винаги нас ще ни има: