Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Навън имаше нещо. Издаваше звуци като звяр. Нечовешки. Говореше се, че глутница белогръби създава грижи някъде наблизо и напада хората по пътищата. В ума на Кал се мерна образът на тези влечуги — големи като коне, но с черупки на гърбовете. Дали някое от тях не душеше пред вратата? Дали не се мъчеше да влезе?
— Татко? — изхлипа Кал.
Лирин отвори рязко вратата. Приглушената светлина от сферите разкри не звяр, а човек в черни дрехи. В ръцете си стискаше дълъг железен прът, а лицето му беше скрито от черна вълнена маска с отвори за очите. Кал усети как сърцето му уплашено забърза, когато предполагаемият нападател отскочи назад.
— Не очаквахте вътре да има някой, нали? — рече Лирин. — От години не е имало кражба в града. Срам ме е от вас.
— Предай ни сферите! — провикна се един глас от тъмнината. В сенките се размърда фигура, после още една.
Отче на Бурята! Кал притисна книгата до гърдите си. Колко ли са? Разбойници, които са дошли да грабят в града! Случваха се такива работи. Все по-често напоследък, както казваше баща му.
Как можеше Лирин да е толкова спокоен?
— Тез сфери не са твои — обади се друг глас.
— Нима? А това прави ли ги ваши? Да не мислите, че той ще ви позволи да ги запазите за себе си? — Бащата на Кал говореше, като че тези хора не бяха разбойници. Кал се прокрадна напред и застана точно зад баща си. Беше уплашен и същевременно се срамуваше от страха си. Мъжете в мрака бяха смътни и кошмарни, мърдаха напред-назад, а лицата им бяха черни.
— Ще му ги дадем — каза някой.
— Не е необходимо да прибягваме към насилие, Лирин — добави друг. — Ти бездруго няма да ги харчиш.
Лирин изсумтя презрително. Върна се в стаята. Кал извика, когато той отвори шкафа, където държеше сферите. Грабна грамадната стъклена купа; тя беше покрита с черен плат.
— Искате ли ги? — провикна се той и тръгна към вратата, подминавайки Кал.
— Татко? — обади се ужасеното момче.
— Искате светлината за себе си? — гласът на Лирин стана още по-силен. — Ето ви!
Той дръпна парчето плат. Избухна ярка, почти ослепителна светлина. Кал вдигна ръка. Баща му изглеждаше като смътен силует, който сякаш държеше самото слънце в пръстите си.
Голямата купа излъчваше хладна, почти студена светлина. Кал примигна с насълзени очи, за да привикне с нея. Сега ясно виждаше мъжете отвън. Там, където до преди малко се мержелееха страховити сенки, вече стояха сгърчени мъже, които вдигаха ръце. Не изглеждаха толкова заплашителни; всъщност маските на лицата им бяха смехотворни.
Уплашеният досега Кал вече беше странно спокоен и уверен. За миг му се стори, че баща му държи не светлина, а същинското разбиране. Това е Лутен, рече си Кал, когато забеляза накуцването на един от мъжете. Лесно го позна въпреки маската. Лирин беше оперирал крака му и благодарение на него Лутен можеше да ходи. Позна и останалите. Широкоплещестият беше Арл, онзи с хубавото новичко палто — Балсас.
Първо Лирин не им каза нищо. Стоеше, а ослепителната светлина озаряваше цялата каменна площадка пред къщата.
— Е? — продума той. — Заплашихте ме с насилие. Елате. Ударете ме. Оберете ме. Направете го със знанието, че цял живот живея сред вас. Че аз лекувам децата ви. Влезте. Пролейте кръвта на един от вас!
Мъжете безмълвно изчезнаха в нощта.
32
Странично носене
„Живееха на едно високо място, което никой не можеше да стигне, ала всеки можеше да посети. Самия неръкотворен град-кула.“