Последният довод на кралете [bg]

— Прекарах шест месеца в правене на нищо! — изсъска леко завалено в лицето му Арди. — Имаш ли представа колко съм отегчена? И ми казваш да чакам? Майната ти! — Бръкна грубо в панталоните и издърпа навън члена му. Едната й ръка продължи да го дърпа напред-назад, а другата стисна лицето му. Джизал стоеше неподвижно, беше затворил очи и дишаше тежко и на пресекулки в лицето й. Главата му се изпразни от всякаква мисъл, вътре останаха само пръстите на Арди.

Тя захапа устната му, първоначално не много силно, после почти свирепо.

— Ах — изпъшка Джизал. — Ау! — Тя го хапеше съвсем умишлено. Настървено и напълно осъзнато, стискаше в зъбите си устната му като човек попаднал на хрущял в месото си, но твърдо решен да го отхапе. Опита да се дръпне назад, но зад гърба му беше масата, а отпред Арди го притискаше здраво към нея. Първоначално болката бе почти толкова силна, колкото шока от случващото се, но хапането не спря и болката надделя убедително.

— Аау! — Джизал сграбчи едната й китка и я изви зад гърба й. Дръпна я рязко за ръката и я просна по очи на масата. Чу я как изпъшка сподавено, когато лицето й се стовари върху полираното дърво.

Застана над нея със смаяно изражение на лицето и солен вкус в устата. През разбърканата коса на Арди видя едно от тъмните й безизразни очи. Беше приковано в него над изкълченото й назад рамо. От учестеното й дишане един кичур коса подскачаше нагоре-надолу пред устата й. Той пусна китката й. Почти моментално ръката с яркочервените следи от пръстите му се спусна надолу и сграбчи роклята. Вдигна я рязко нагоре, прихвана по-ниско и пак вдигна нагоре, и така, докато не събра цялата рокля, смачкана на топка около кръста, и не откри напълно бледия задник, щръкнал срещу него.

Джизал дан Лутар беше нов човек, но новият все пак беше мъж.

С всеки негов тласък главата на Арди се блъскаше в стената, тазът му пляскаше в задната част бедрата й, а панталоните му се свличаха все по-ниско и по-ниско, докато накрая дръжката и гардът на рапирата му не задраха в килима. С всеки тласък от масата се разнасяше протестно скърцане, все по-силно, сякаш се чукаха на гърба на възмутен старец. С всеки тласък тя стенеше, а той пъшкаше, нито от удоволствие, нито от болка, просто рязко издишване като при физически упражнения. Накрая съдбата сложи бърз и милостив край на всичко.

Толкова често в живота така дълго очакваният момент се оказва пълно разочарование. Току-що случилото се беше идеален пример за това. През всичките онези часове в равнината, с разранен от седлото задник и в непрекъснат страх за живота си, потънал в мечти за момента, когато отново ще види Арди, последното, което бе искал Джизал, беше това светкавично и яростно съвкупление насред безвкусно обзаведената й всекидневна. Докато прибираше обратно в панталоните омекналия си член, беше обзет от непосилен срам и вина, беше истински нещастен. Закопча колана си и от звука на катарамата му се прииска да си размаже лицето в стената.