Последният довод на кралете [bg]

— Ще има избори? — Гласът му толкова се извиси, че чак гърлото го заболя.

Арди си наливаше трета чаша.

— Пратеникът на Утман беше обесен за убийството на принца, въпреки че най-вероятно е невинен, и така войната с гуркулите продължава…

— Ние сме във война и с Гуркул?

— Дагоска падна в началото на годината.

— Дагоска… превзет? — Джизал надигна и пресуши чашата си. Заби поглед в килима, докато се мъчеше да побере цялата тази нова информация в главата си. Естествено, нищо чудно, че нещата се бяха променили в негово отсъствие, но това, че светът се беше обърнал надолу с главата, беше истински неочаквано. Война с Гуркул, битки в Севера, избори за нов крал?

— Искаш ли още една? — попита Арди и поднесе гарафата към него.

— Мисли, че да. — Големи събития, точно както каза Баяз. Той се вторачи съсредоточено, почти гневно в ръцете на Арди, докато виното с клокочене се изливаше в чашата. Видя мъничък белег на горната й устна, който не беше забелязал преди. Изпита непреодолимото желание да го докосне, да зарови пръсти в косата й, да я притисне до себе си. Големи събития, но далеч по-маловажни от ставащото в тази стая. Кой знае? Може би точно сега животът му е на път да тръгне в напълно нова посока, ако успее да намери точните думи и сили да ги изкаже на глас.

— Наистина ми липсваше, Арди — успя да промълви Джизал. Отчаяният му опит бе пренебрегнат от нейна страна с подигравателно сумтене.

— Не ставай глупав.

Той я хвана за ръката и я извърна към себе си.

— През целия си живот съм бил глупак. Но не и сега. Имаше моменти там, в откритата равнина, когато единственото, което ме крепеше жив, беше мисълта, че… че някога може отново да съм с теб. Всеки ден отчаяно исках да те видя… — Тя не отвърна, просто стоеше и го гледаше намръщена и невъзмутима. Неуспехът му да я накара да се разтопи в ръцете му след всичко, през което премина, направо го побъркваше. — Арди, моля те, не съм дошъл да се караме.

Тя довърши чашата си и сведе навъсения си поглед към пода.

— Не знам защо си дошъл.

Защото те обичам и защото не искам никога повече да бъда далеч от теб! Моля те, кажи ми, че ще станеш моя жена! Почти го изрече на глас, но пренебрежително присмехулното й изражение го спря. Напълно бе забравил колко труден характер беше Арди Уест.

— Дойдох да ти кажа, че съжалявам. Разочаровах те, знам това. Дойдох колкото бързо можах, но виждам, че моментът не е подходящ. Ще дойда пак.

Джизал мина покрай нея и се насочи към вратата, но Арди го изпревари. Завъртя ключа и го измъкна рязко от ключалката.

— Заряза ме сама тук, без да ми пишеш дори веднъж, а сега, когато се върна, си тръгваш, без дори да си ме целунал, така ли? — Тя пристъпи рязко към него и Джизал се улови, че отстъпва боязливо назад.

— Арди, в момента си пияна.

— Аз винаги съм пияна. — Тя тръсна раздразнено глава. — Не каза ли, че съм ти липсвала?

— Но — промърмори Джизал и установи, че по неизвестно каква причина е леко изплашен. — Мислех, че…