Последният довод на кралете [bg]

Тя застина за момент, после отметна глава и отпи от чашата.

— Няма ли да ми подскажеш малко?

— Така да бъде. — Глокта примижа, докато се наместваше на стола и изпъваше напред болния си крак. — Млад офицер от Кралската гвардия, с бляскаво бъдеще пред себе си. Нищо не пречи да се надяваме на обратното, разбира се.

Арди го изгледа навъсено над ръба на чашата.

— Има толкова много офицери от Кралската гвардия, почти не ги различавам един от друг.

— Сериозно? Този спечели Турнира миналата година.

— Дори не помня кои бяха на финала. Всяка година е едно и също, не мислиш ли?

— Права си. След моето участие Турнирът определено тръгна надолу. Но все си мисля, че помниш въпросния офицер. Изглежда, е бил ударен здраво в лицето след последната ни среща. Бих казал, доста здраво. За съжаление не толкова, колкото на мен лично бе ми се искало.

— Ядосан си ми — каза Арди, но в гласа й нямаше и капка притеснение.

— Бих казал, че по-скоро съм разочарован. Кой би очаквал? Смятах те за малко по-умна.

— Умът не е гаранция за разумно поведение. Баща ми го повтаряше непрекъснато. — Тя пресуши чашата си с отработено движение на главата. — Не се безпокой. Мога сама да се грижа за себе си.

— Не. Пределно ясно е, че не можеш. Осъзнаваш ли какво ще стане, ако това се разчуе? Ще бъдеш отритната от всички.

— Не виждам разлика — изгледа го подигравателно Арди. — Ще се изненадаш, но в последно време нещо не ме канят в двореца. Не минавам и за черна овца даже. Никой дори не говори с мен. Никой освен мен, но разбира се, аз не спадам към предпочитаните за компания на млади дами. На никой не му дреме какво правя аз. И да разберат, няма да е нещо повече от това, което и бездруго очакват от повлекана като мен. Проклети селяци, същински животни. Между другото, не ми ли каза преди време, че с кого се чукам си е моя работа?

— Също така ти казах, че колкото по-малко чукане, толкова по-добре.

— Предполагам си казвал същото на всичките си завоевания, а?

Глокта направи гримаса. Не съвсем. Ласкаех, умолявах, заплашвах и принуждавах. Красотата ти ме рани жестоко, прониза ме право в сърцето! Опустошен съм, без теб ще умра! Смили се над мен! Не ме ли обичаш? Бях готов на всичко, а когато получех своето, захвърлях я и си продължавах по пътя към следващата, без дори да погледна назад.

— Ха! — присмя се Арди, сякаш отгатна мислите му. — Санд дан Глокта поучава младите на тема преимуществата на целомъдрието? Стига бе! Колко ли жени си съсипал, преди гуркулите да съсипят теб? Беше пословично известен!

Едно мускулче на тила му затрепери и той завъртя рамо, докато не намери положението, в което се отпусна. Има право. Може би един спокоен разговор с въпросния господин ще свърши по-добра работа. Един спокоен разговор с мен или една неспокойна нощ с практик Фрост.