![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма защо. — Обзет от крайно неудобство, Джизал се отдръпна от него.
Отблизо изглеждаше още по-мръсно, а той не гореше от нетърпение да пипне някоя болест. Освен това като цяло вниманието на тълпата не му беше никак приятно. Продължи да отстъпва неуверено назад под пълните с възхищение погледи и шепота на тълпата.
Докато подминаваха Четирите ъгъла, забеляза, че Феро го гледа изпитателно.
— Какво? — сопна се той.
— Вече не си чак такъв страхливец, какъвто беше — вдигна рамене тя.
— Хиляди благодарности за грандиозната възхвала. — Джизал се изпречи на пътя на Баяз. — Какво беше всичко това?
— Това, моето момче, беше проява на великодушие от твоя страна и аз съм горд от постъпката ти. Явно уроците ми не са били напълно пропилени.
— Исках да кажа — изръмжа Джизал, по чието лично мнение ползата от постоянните проповеди на Баяз за него беше абсолютно никаква, — какви ги мислеше, да крещиш името ми пред куцо, кьораво и сакато? Сега целият град ще разбере за случката!
— О, виж за това не се сетих. — Първия магус се усмихна вяло. — Просто реших, че заслужаваш похвала за благородната си постъпка. Да помагаш на онеправданите, да се притичаш на помощ на дама, изпаднала в беда, да защитаваш слабите, такива работи. Наистина достойно за уважение.
— Но… — промърмори Джизал, докато се замисляше дали старецът не го взема на подбив.
— Тук пътищата ни се разделят, млади приятелю.
— О. Наистина ли?
— Ти къде отиваш? — попита Феро и го изгледа подозрително.
— Имам да свърша няколко неща, а ти идваш с мен.
— Че защо ми е да го правя?
Баяз извърна поглед нагоре и на лицето му се изписа досада.
— Защото ти липсват социалните умения да оцелееш и пет минути сама на място като това. Защо иначе? Ти, предполагам, отиваш в Агрионт? — обърна се той към Джизал.
— Да. Да, разбира се.
— Добре тогава. Капитан Лутар, бих искал да ти благодаря за ролята ти в това малко приключение.
Как смееш, магически задник такъв? Това беше една огромна, болезнена и обезобразяваща загуба на времето ми, че и пълен провал на всичкото отгоре. Независимо от мислите си, Джизал каза:
— Да, разбира се. — Пое ръката на възрастния магьосник, готов да я разтърси вяло. — За мен беше чест.
— Радвам се да го чуя. — Ръкостискането на Баяз се оказа невероятно здраво. Джизал усети как бива придърпан напред към лицето на магуса и в един момент осъзна, че се взира в блестящите му зелени очи от обезпокоително близко разстояние. — Може отново да се наложи да си сътрудничим.
Джизал примигна. „Да си сътрудничим“ беше доста зловещ избор на фраза.
— Ами… ъ… сигурно пак ще се видим… скоро? — В мислите си Джизал се надяваше това „скоро“ да е по-скоро никога.
Баяз се усмихна широко и пусна изтръпналата ръка на Джизал.
— О, аз съм убеден, че пак ще се срещнем.
Слънцето припичаше приятно, а клоните на ароматния кедър хвърляха шарена сянка по тревата, точно както преди. През вътрешния двор подухваше лек ветрец, в клоните на дърветата чуруликаха птички, беше съвсем както го помнеше. Старите сгради на казармите не се бяха променили, обвити в шумолящ бръшлян, обграждаха от всички страни тесния вътрешен двор. Но тук свършваха всички прилики с щастливите спомени на Джизал. По краката на столовете беше плъзнал мъх, а плотовете на масите се бяха сдобили с дебела кора от птичи курешки. Тревата не беше косена седмици наред и избуялите почти до колене бурени се оплитаха в краката му, докато вървеше.
Картоиграчите ги нямаше отдавна. Загледан в играещите сенки по сивото дърво, Джизал си спомни смеха им, устата му се изпълни с вкуса на лулата и силните напитки, пръстите на ръцете му усетиха допира на картите. Ето тук седеше Яленхорм и се правеше на голям мъжкар. А тук Каспа се смееше на шегите по свой адрес. Уест седеше тук, накланяше назад стола си и примирено клатеше неодобрително глава. Тук пък Бринт разместваше нервно картите в ръце, изпълнен с надежди за големи печалби, които чака и не дочака.
Ето го и неговото място. Джизал измъкна стола от оплетената в краката му трева, издърпа го и седна. Качи единия си ботуш на ръба на масата и се заклати назад върху задните крака на стола. Колко странно му се струваше сега времето, когато седеше тук, следеше зорко и обмисляше как да прекара още повече приятелите си. Сега в никакъв случай не би се впуснал в подобни глупости. Е, най-много една-две ръце, не повече.