![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Истински абсурд. Коленете му бяха омекнали, устата пресъхнала, виеше му се свят и с всяка следваща секунда ставаше още по-зле. Така изплашен не беше се чувствал в Олкъс, с тълпа пищящи шанка по петите си. Обиколи сковано стаята, като не спираше да свива и разпуска юмруци. Надзърна през прозореца над притихналата уличка. Надвеси се над един стол да огледа отблизо чудовищната картина на стената. Широкоплещест крал с прекалено голяма за главата му корона и група обвити в мантии с кожени яки лордове, които се кланяха и коленичиха в краката му. Харод велики, досети се Джизал, но не намери сили да се порадва на постижението си. Любимата и същевременно най-досадната тема на лекциите на Баяз бяха постиженията именно на този човек. На Джизал пък хич не му дремеше за Харод. Ако зависеше от него, Харод спокойно можеше да върви на май…
— Гледай ти, гледай ти…
Тя стоеше на прага. Силната светлина, идваща откъм гърба й, огряваше ярко тъмната й коса и канта на бялата й рокля. Лицето й беше в сянка, с едва загатната усмивка на него. Не изглеждаше да се бе променила и най-малко. Толкова често в живота, така дълго очакваният момент се оказва пълно разочарование. Това, да види отново Арди, обаче определено беше от изключенията. Всичките му старателно подготвени реплики се изпариха на секундата от ума му и го оставиха точно толкова празноглав, колкото и когато я срещна за първи път.
— Хм, значи си жив — промърмори тя.
— Да… ъ… може да се каже. — Джизал се усмихна смутено. — Защо, ти за мъртъв ли ме мислеше?
— Надявах се, че си. — Ефектът от думите й беше поразителен, усмивката му се изпари на мига. — След като не получих дори писмо. От друга страна, реших, че си ме забравил напълно.
Джизал направи мъчителна гримаса.
— Съжалявам, че не ти писах. Ужасно съжалявам. Исках… — Арди затръшна вратата и се подпря с гръб на нея. Скръсти ръце зад себе си и го изгледа сърдито. — Нямаше и ден, в който да не съм искал да ти пиша. Но когато ме извикаха, нямах време да кажа на никого, дори на семейството си. Аз бях… бях далеч, на запад.
— Знам. Целият град говори за това, а щом дори аз чух, явно вече си нещо като обществено достояние.
— Разбрала си?
— Чух го от прислужницата. — Арди кимна към преддверието.
— От прислужницата ли?
Откъде някой в Адуа може да е научил за премеждията му, още по-малко прислужницата на Арди Уест? Изведнъж бе като попарен. Представи си тълпите прислужници, които се кискат при мисълта за това, как той лежи и се вайка за обезобразеното си лице. А всички важни особи в града си шушукат по негов адрес, какъв идиотски вид ще да е имал, докато белязаният изверг от Севера го храни с лъжица. Усети как се изчервява до уши.
— И какво ти каза тя?
— О, знаеш. — Тя закрачи из стаята. — Как си се изкатерил по защитната стена при обсадата на Дармиум, нали така беше? Как си отворил портите на града за императорските войници и така нататък.
— Какво? — Сега беше още по-изумен отпреди. — Дармиум? Исках да кажа… кой й е казал това?
Тя се приближи до него. С всяка нейна крачка объркването му растеше, докато накрая не запелтечи от недоумение. Арди приближи още, забави крачка точно пред него, извърна нагоре глава и го погледна право в очите. Устните й бяха леко разтворени и тя беше толкова близо, че Джизал беше убеден, че всеки момент ще го прегърне и целуне. Толкова близо. Той се наведе леко напред, притвори очи в очакване, устните му запламтяха… Тогава тя го подмина. Косата й почти докосна лицето му, когато тръгна към бюфета, зарязвайки Джизал в средата на килима. Отвори го и извади една гарафа.
Той стоеше като истукан и я зяпаше, докато тя наля две чаши вино и му подаде едната. Малко от виното плисна над ръба на чашата и се стече на струйки по стените й.