![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Арди се изправи и полите на роклята й се смъкнаха. Тя ги приглади надолу, без да вдига поглед от пода.
— Арди… — Джизал постави ръка на рамото й, но тя се отърси гневно и се извърна настрана. Подметна нещо зад себе си и то изтропа на килима. Беше ключът за вратата.
— Можеш да си вървиш.
— Мога да… какво?
— Тръгвай! Нали получи това, за което си дошъл?
Джизал облиза разкървавената си устна. Не можеше да повярва на ушите си.
— Мислиш, че съм дошъл за това, така ли? — Не последва отговор. — Обичам те.
Тя се закашля, сякаш всеки момент щеше да повърне. Бавно извърна към него глава.
— Защо?
Джизал не беше сигурен, че знае отговора на този въпрос. Не знаеше дори какво точно беше искал да каже. Не знаеше какво точно изпитваше в момента. Искаше да започне отначало, но не знаеше как. Чувстваше се като в кошмар, от който се надяваше да се събуди колкото може по-скоро.
— Какво искаш да кажеш с това защо?
— Аз съм едно нищо! — изкрещя Арди, наведена към него със стиснати от ярост юмруци. — Всеки, който ме познава, ме мрази! Собственият ми брат ме мрази! Собственият ми брат! — Гласът й се разтрепери, а лицето й се изкриви, докато крещеше в нещо средно между гняв и отчаяние. — Всичко, до което се докосна, бива съсипано! Аз съм едно гадно нищожество! Нима не виждаш това? — Захлупи с шепи лице, обърна гръб на Джизал и раменете й се разтърсиха.
Той стоеше и я гледаше, докато собствените му устни трепереха. Старият Джизал дан Лутар най-вероятно щеше да грабне ключа от пода, да излети през вратата, да се втурне с всичка сила по улицата и да благодари на съдбата за щастливото си избавление, естествено, с намерението никога повече да не се върне на това място. Но новият Джизал остана. Обмисляше ситуацията. Обмисляше с всичка сила. Той беше нещо повече от предишния. Или поне така си казваше.
— Обичам те. — Думите имаха характерния привкус на лъжа в окървавената му уста, но вече беше стигнал достатъчно далеч, нямаше връщане назад. — Независимо от това, аз те обичам. — Прекоси стаята и въпреки опитите й да го отблъсне, я притисна до себе си. — Нищо не се е променило. — Зарови пръсти в косата и притисна главата на плачещата Арди към гърдите си. Тя хлипаше и размазваше сълзи и сополи по ярката куртка от униформата му.
— Нищо не се е променило — прошепна отново Джизал. Естествено, беше точно обратното.
Време за хранене
Двамата седнаха достатъчно далеч един от друг, за да не дават вид, че са заедно. Просто двама мъже, които по стечение на обстоятелствата са наместили задници на едно и също парче дърво. Беше рано сутринта и въздухът беше направо мразовит, въпреки слънцето, което блестеше ослепително в очите на Глокта и караше все още оросената трева, шумолящите дървета и повърхността на водата на езерото в парка да блестят. Очевидно лорд Уетърлант беше ранно пиле. Същото може да се каже и за мен. Нищо не подтиква човек да остави леглото сутрин така, както една безсънна нощ, прекарана в убийствени болки.
Лордът бръкна в една хартиена кесия, извади щипка трохи и ги подхвърли в краката си. Множеството наперени патици вече се бяха събрали около него и сега се сбутаха яростно в опитите си да се доберат до трохите. Благородникът ги наблюдаваше с безизразно изражение на сбръчканото си лице.
— Не се самозаблуждавам, началник — поде монотонно той, без да вдига поглед и почти без да движи устни. — Не съм достатъчно голям за подобно съревнование, дори и при добро желание от моя страна. Но съм достатъчно голям да извлека ползи от него. Възнамерявам да взема каквото мога. Като никога, направо по същество. Не се налага да си бъбрим за времето, за това, как са децата, нито за индивидуалните качества на патици с различно оперение.
— В това няма нищо срамно.
— И аз така смятам. Имам да храня семейство, което с всяка година става все по-голямо. Горещо ви препоръчвам да се въздържате от създаване на многобройно потомство. Ха, това е повече от лесно постижимо. Също така гледам кучета. Те също искат хранене, а имат огромен апетит. — Уетърлант въздъхна дрезгаво и подхвърли на птиците още една щипка трохи.
— Колкото по-високо се изкачваш, началник, толкова повече стават зависимите от теб, скупчват се в краката ти и чакат да им подхвърлиш по нещо. Това е тъжната истина.
— Носите голяма отговорност, милорд. — Глокта направи мъчителна гримаса при поредния спазъм в крака си. Внимателно го изпъна, докато коляното прищрака. — Ако позволите да попитам, колко точно голяма е тя?