В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Естествено, че не — каза той. — Те са в базата.
— Знаеше ли Стоун за това? — попита Черити, за да отслаби малко напрежението на опасната ситуация. Знаеше, че Скудър може да изгуби контрол над себе си. Разбира се, индианецът знаеше, че Кайл не е виновен. Ако можеше да се говори за вина, то той се числеше към жертвите, а не към извършителите на престъпленията. Но Скудър чисто и просто търсеше обект, върху когото да излее яда си.
Тя бързо се изправи между Кайл и Скудър.
— Знаеше ли той за къде води този трансмитер? — повтори тя пак въпроса си.
Кайл отново кимна безмълвно.
— Но въпреки това той ви принуди да ни последвате — продължи Черити с неспокоен поглед към Скудър. — Искам да кажа, че той е знаел съвсем точно, че ако минете през този трансмитер, това означава сигурна смърт за вас. Но въпреки това е настоявал.
— Той ме блъсна вътре — каза Кайл.
— Очевидно много е държал да му паднеш отново в ръчичките — намеси се Скудър и продължи да гледа Кайл с безкрайна омраза.
— Или да се отърве от някой друг — добави Черити много сериозно.
Мегаманът не реагира и на тази забележка, но лекият блясък в погледа му показа на Черити, че сигурно е мишо близо до истината.
— На вас ви е забранено да пристъпвате това място — продължи тя. — Какво ще стане, ако все пак го сторите, Кайл?
— Те ще ме елиминират — отвърна Кайл. — Всеки „наемник“ ще стреля веднага по мен.
— Наемник?
— Вие ги наричате мравки — отвърна той. — Но ще стрелят не само те. Другите също ще ме преследват.
— Кои други? — попита разтревожено Скудър.
— Другите като мен — отвърна Кайл.
Скудър пребледня и отвори невярващо очи.
— Да не би… това да означава, че… тук има и други като теб? — възкликна той.
Кайл го погледна сериозно и кимна.
— Това е планетата, на която ние израстваме и ни обучават — каза той. — Шаит.
— Какво значи това? — намеси се Нет. — Тази планета.
Черити я накара да млъкне само с един повелителен жест.
После се обърна отново към Кайл.
— Искате да кажете, че сте израсли тук? Тук, в тази джунгла?
— Не в джунглата. — Кайл посочи неопределено на север. — В базата. Но тя не е далеч оттук.
— И колко такива… като вас има там? — попита Скудър задъхано.
Кайл сви рамене.
— Не зная. Тук няма много. Но не е само този единствен Шаитаан. Мина доста време, откакто бях тук. Тогава бяхме петдесет или шестдесет. Не мога да си спомня съвсем точно.
— О-о — изплъзна се от устата на Скудър. Той преглътна няколко пъти и се опита да се усмихне, но успя да направи само грозна гримаса.
Черити също усети ледена тръпка.
— Петдесет или шестдесет… — бяха видели на какво е способен един-единствен от тези мъже; петдесет като него бяха достатъчни, за да се справят с една цяла планета. — Мисля, че по този начин си спечелихте няколко нови приятели, Кайл. Независимо дали ви се харесва или не.
Кайл бавно поклати глава. Гласът, му прозвуча някак си тъжно:
— Не е толкова просто, капитан Леърд. Не мога да остана при вас.
— Защо не? — попита Черити. — Нима сте все още задължен за нещо на Даниъл?
— Не става дума за него — отвърна Кайл. — Стоун се опита да ме убие. Защо, не знам. Но това няма никакво значение за вашето или моето състояние в момента. Не мога да остана при вас и вашите приятели, независимо дали искам или не. Бих представлявал само опасност за вас. И освен това аз… не мога да живея тук.
— Досега го правите — забеляза Черити.
— Първото и единствено правило е нарушено — отвърна Кайл напълно сериозно. — Нито един мегавоин няма право да се връща в Шаит след приключване на образованието си. При никакви обстоятелства. Аз съм длъжен да унищожа сам себе си. И може би ще го направя.
— Това е първото разумно изречение, което чувам днес от устата ти — отбеляза Гърк с жестокост. — Дай знак, ако се нуждаеш от помощ, приятел!
Неочаквано Кайл се усмихна леко. После пак се обърна към Черити.
— Не мога да остана при вас — каза той. — Оставете ме да си вървя. Давам ви честната си дума, че няма да предам нито вас, нито приятелите ви.
— А после?
Кайл сви безпомощно рамене.
— Не знам — призна той. — Това е… — Той млъкна, явно търсеше подходящи думи и поглеждаше почти умолително към Скудър, Нет и Черити. — Не разбирам — прошепна той. — Би трябвало да ви взема в плен. Би трябвало да… убия другите и да ви върна обратно при Стоун. И би трябвало… да елиминирам самия себе си. Първото и единствено правило е нарушено и аз… — Той отново млъкна и по лицето му пак се изписа странна смесица от безпомощност и отчаяние.