В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— А защо на вас не ви става нищо? — попита Черити.
— Имам имунитет срещу тяхната отрова — отвърна Кайл. Изведнъж той се усмихна, сви ръката си в юмрук и тази армия от миниатюрни паяци трепна като от удар с електрически ток и измря. Животинките се сгърчиха, свиха крайниците си към телата и се отрониха на земята подобно син прах.
— Но те нямат имунитет срещу вас — проговори изненадано Черити.
Нет инстинктивно сложи ръка пред устата си, погледна към храста с бели и зелени петна пред себе си и бързо отстъпи крачка назад, макар че се намираше на сигурно разстояние от тях. После вдигна объркано поглед към Кайл.
— Благодаря — каза тя тихо. — Мисля, че ми спаси живота.
Кайл не й отговори, но Гърк отново се възползва от ситуацията, за да пусне някоя от своите хапливи забележки.
— Да — изпръхтя той. — Само че се питам защо.
Черити се накани да отговори рязко, но после размисли и се отказа, след което се обърна отново към Кайл, като погледна въпросително.
— Знаете ли, Кайл — започна тя, — доста рядко се случва двамата с Гърк да сме на едно мнение. Но този път съм съгласна с него. Защо правите това? — Тя смръщи чело и посочи към храста. — Струва ми се, че бихте могли най-спокойно да изчакате аз или Нет да бъдем изядени от тези същества. На никого от нас няма и да му дойде на ума да ви упрекне в нещо.
— Интересна мисъл — отвърна Кайл. После се усмихна едва доловимо. — Предлагам следващия път първо да обсъдим въпроса дали да ви предупредя за някоя опасност или не. — Този път той дори не си направи труда да прикрие ироничната нотка в гласа си.
Но Черити остана сериозна.
— Говоря съвсем сериозно, Кайл — каза тя. — Защо го правите? Нима Гърк е прав и това е само някакъв нов трик, за да ни вкарате в клопката?
Кайл я погледна настойчиво, после поклати безмълвно глава.
— Но защо тогава? — настояваше Черити. — Преди това, в помещението с трансмитера, Кайл… двете животни щяха да ни убият, ако не ги бяхте нападнали. Да не сте напуснали Даниъл и сега си търсите нова работа? Или чисто и просто не обичате нищо, което се движи на повече от четири крака?
Дори и саркастичният тон да беше направил впечатление на Кайл, то той не му обърна внимание.
— Трябва ми… време — произнесе тихо той. — Трябва да размисля.
— За какво? — попита Черити.
— Може би е разбрал, че стои на погрешна позиция — предположи Нет.
Черити й даде знак да замълчи. Мегаманът стоеше абсолютно неподвижен пред нея. Лицето му не издаваше никакво чувство, но на нея й се стори, че вижда как мисълта дълбае зад челото му. И изведнъж отново си спомни израза на недоумяващ ужас в очите му, секунди след като беше излязъл от трансмитера. Нещо ставаше вътре в този човек.
— Даниъл ви е предал, нали? — попита тя тихо. — Искам да кажа, че не беше случайност или грешка, задето нападнаха вас, а не нас. Нали е така?
— Аз… — устните на Кайл затрепериха. Огледа се почти безпомощно наоколо. Самоувереността му беше като пометена. — Аз… не зная — произнесе той накъсано. — Всичко е… неправилно. Това тук е Шаит. Нямам право да се връщам тук. Ще ме убият, ако ме открият.
Мина известно време, докато Черити изобщо схване за какво твори мегаманът.
— Шаит? — повтори тя. — Шаит… Шаитаан…
— Това е мястото, където отнасят децата — предположи Скудър. — Децата, които взеха Анжела и другите жрици, за да ги посветят на Шаит. Те… те биват водени тук, на това място, нали?
Кайл го погледна несигурно и кимна. Но не каза нищо.
— Какво правите с тях? — попита Скудър. Лицето му беше разкривено от гняв, а гласът му мина във фалцет. Внезапно той се приближи до Кайл и вдигна ръце, канейки се да го сграбчи и разтърси, но не го докосна, а само се вгледа в него, изпълнен с омраза. — Какво става с тях? Защо водите всички тези деца в този ад? Какво правите с тях?!
— Нищо — отвърна спокойно Кайл.
— Къде са те? — изрева Скудър. — Убихте ли ги? Да не сте хранили с тях тези гадове тук?
— Не говори глупости, Скудър — каза Черити, но индианецът не й обърна внимание.
Кайл поклати глава отрицателно. Скудър беше застанал пред него с вдигнати заплашително ръце, но погледът на Кайл не показваше ни най-малка следа от страх. Ако Черити изобщо можеше да разпознае някакво чувство в очите му, то това беше в най-добрия случай мека, странно безделна тъга.