В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Изобщо всичко тук изглеждаше невероятно високо. Досега не бяха срещали нито един жив обитател на тази кошмарна джунгла, но веднъж бяха минали край паяжина, в чиито влакна се бяха заплели огромни плъхове. И не беше необходимо Кайл да надава предупредителен вик, за да накара Черити и останалите да завият в респектираща дъга около тази бяла плетеница.
Нет и тя се бяха редували като водачи на групата. И макар че Черити имаше гузна съвест, задето беше предоставяла неблагодарната задача на момичето, което си беше все още наполовина дете, да преценява всяка стъпка дали няма да се окаже последната, тя все пак й беше благодарна за това. Чувстваше се объркана и безпомощна както никога досега. Всичко й изглеждаше така безсмислено, че за последните няколко минути се беше питала вече няколко пъти, и то съвсем сериозно, защо все още продължават борбата. Това, че се бяха измъкнали от клопката на Даниъл, не означаваше изобщо нищо. Не беше забравила разговора, който бяха водили тя и Даниъл в частния му музей под най-високата кула на Шаитаан. Въпреки цялото презрение, което изпитваше към този изменник, тя беше сигурна, че той й беше казал истината. Но ако това беше така, помисли си тя обезсърчено, то тогава всичко, което бяха направили или правеха сега, беше точно толкова безсмислено, колкото и всичко, което можеха все още да направят. Тя воюваше с противник, който не можеше да бъде победен, защото една победа над него означаваше същевременно и смърт. Не само за нея, а за цялата тази планета.
Погледът на Черити се спря на Гърк, който вървеше няколко крачки пред нея. Гърк може и да изглеждаше малко странно, но все пак той беше хуманоидно същество. И това, с което външността му го отделяше от хората, се компенсираше стократно с характера на гнома. „Дали бе роден в Колорадо или на планета № 84 от слънчевата система Ицелплънк на новата Галактика, помисли си с ирония Черити, Абн Ел Гърк Бен Амар Ибн Лот Фадъл Четвърти беше сто пъти повече човек, отколкото доста човешки същества, които беше срещала в досегашния си живот.“
— Внимавайте там отпред!
Черити се стресна посред разсъжденията си и автоматично посегна към оръжието си, но предупредителният вик на Кайл се отнасяше не до нея, а до Нет.
Младото момиче реагира така бързо и хладнокръвно, както бе очаквала и Черити. Тя също извади оръжието си и застина на мястото си, като започна да оглежда с безкрайно внимание обкръжението си.
Но и не установи нищо особено като Черити, която след кратко колебание застана до нея и заоглежда избуялата зелена стена, която ти обграждаше от три страни.
Малко ядосано се обърна към Кайл. Мегаманът се увери с бърз поглед, че Скудър няма да има нищо против, ако се отдели от мястото си в малката група, и бързо се отправи към тях. Не произнесе нищо, но мълчаливо посочи към един подобен на кълбо храст на височина колкото човешки бой.
Черити пак не можа да открие нещо по особено по храста, с изключение на разпръсната на неравномерни петна бяла, прозрачна субстанция, полепнала по трънливите клонки.
— Какво има? — попита тя, смръщила чело.
Вместо да отговори, Кайл мина напред, спря на метър разстояние от храста и протегна ръка. Пръстите му леко докоснаха подобните на захарен памук валма, при което веществото смени веднага цвета си и странно оживя. Мъхестото бяло кълбо се превърна в тъмносива потрепваща топка, която секунда по-късно експлодира беззвучно и се разля върху ръката на Кайл.
Мегаманът бързо направи крачка назад и се обърна. Ръката му продължаваше да бъде сива, но когато той се приближи, те видяха, че не кожата му се беше променила. Ръката на Кайл беше покрита чак до над китката с някакъв слой от миниатюрни, пълзящи, сиви телца; дребни насекоми с мъхести тела, големи колкото грахово зърно, и с осем крака, които се движеха с бесен темп. Отвратена, Черити направи гримаса, когато разбра, че това са паяци.
Въпреки това се приближи до него и се накани да се наведе любопитно над ръката му, но мегаманът внезапно вдигна другата си ръка и й направи знак да се дръпне.
— Внимателно — каза той. — Те са силно отровни.
После погледна към Нет.
— Едно или две ухапвания, и щеше да си мъртва.
Нет пребледня, но не каза нищо, а в това време се приближиха Скудър и джуджето. Скудър разгледа ръката на Кайл подобно на Черити със смесени чувства на интерес и отвращение, а лицето на Гърк се мъчеше да изрази отегчение.