В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Той пропъди тази мисъл, огледа се за друго скривалище и накрая се промъкна зад едно доста дебело дърво, чието тъмновиолетово стъбло беше израсло направо от асфалта.
Собственото му сърце биеше така лудо в ушите му, че за момент дори заглуши звука от гласовете. Застави се да диша колкото може по-спокойно и се вслуша напрегнат; същевременно ръката му се пъхна под колана и извади оръжието. Поне не беше напълно безпомощен.
Въпреки това призна вътре в себе си, че положението му е всичко друго, но не и розово. Чуваше доста гласове. Ако това бяха ловци…
Не, Жан предпочете да не мисли по-нататък. Срещу мравките оръжието му би му предложило известна защита, поне дотогава, докато той може да се прицели на спокойствие. Срещу ловец обаче…
Опита се да се съсредоточи върху приближаващите се гласове. Разговаряха на език, който той не знаеше. И което беше по-важно — поне един от гласовете принадлежеше на жена! А той никога досега не беше чувал за жена ловец.
Но ако това не бяха мравки или ловци, тогава…
Тогава може би ставаше дума за приятели! Никой жител на Свободната зона, освен него не беше така безразсъден да проникне толкова навътре в джунглата.
Страхът на Жан отстъпваше на едно все по-засилващо се вълнение. Непознати, това означаваше, че в джунглата беше проникнал някой отвън, някой, който идваше от света от другата страна на стената!
Може би, помисли си Жан, неговото рисковано приключение в края на краищата нямаше да се окаже толкова безсмислено, както беше изглеждало до този момент. Защото, ако съществуваше някой, който беше успял да проникне в джунглата отвън, то това означаваше, че старите легенди са истина и че съществуваше път през стената!
Жан се вслуша напрегнато още веднъж, за да установи точно посоката, от която идваха гласовете, после събра цялата си смелост, излезе от прикритието си и се промъкна, снишавайки се, нататък. Правеше скокове от скривалище на скривалище и използва цялото си умение, за да не предизвика нито един излишен шум. Непознати в отсамната страна на реката означаваше почти автоматично врагове. Дори и тези хора да не бяха на страната на ловците и на мравките, можеше да се предположи, че те вече бяха усвоили желязното правило за оцеляване тук в джунглата: а именно първо да се стреля и после да се проверява кой или какво е улучено.
Гласовете сега бяха вече толкова близко, че Жан би могъл да разбере думите, ако не бяха разговаряли на непонятен нему език. Въпреки това този език му се струваше някак си познат.
Само след няколко мига успя да го идентифицира: беше английски. Език, който владееха някои от по-старите жители на Свободната зона и на който бяха надписани инструментите в укреплението. Главният компютър също боравеше с английски. Жан не се осмеляваше да се надява, че тези хора бяха истинските строители на крепостта. Но може би можеха да му помогнат да разгадае малко по-бързо тайните й!
Тази представа го окрили, но не го направи по-малко внимателен. Приближаваше се към гласовете, които също се приближаваха към него, но непрекъснато спираше и се ослушваше или пък се скриваше зад някой храст или полуразрушена стена. И когато най-сетне съзря петимата, беше много доволен, че се беше държал предпазливо.
Жан беше виждал вече най-невероятни същества, но тази група беше повече от странна. Бяха петима — двама мъже, две жени и един… един…
Жан не беше сигурен какво точно беше. Движеха се бавно сред гъстите дървета и храсти, така че непрекъснат се скриваха от погледа му, потъвайки сред пищната зеленина, и той не можеше добре да види абсурдната фигура с прекомерно голямата глава. Не беше в състояние да определи дали това беше дете, някой недъгав човек или джудже.
Но и останалите членове на групата изглеждаха доста странно: едната от двете жени беше още много млада. Имаше тъмна, късо подстригана коса и беше облечена в нещо странно, наподобяващо военна униформа.
Втората беше малко по-едра и по-възрастна и косата й също беше къса, но много светла. Облечена беше в тъмносин тесен гащеризон, върху който се открояваше един широк, доста груб колан, по който наред с безброй джобове и ципове имаше и нещо, което напомняше на Жан клавиатурите на онези микрокомпютри, които беше виждал в укреплението. Лицето й беше открито и симпатично, но Жан нито за миг не се усъмни относно решителността и силата, които излъчваше тази жена.