Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
наречена “майка на Иисуса” (Деяния 1:14).
През втората половина на II в. се формира нова школа в теологическото християнство, чиито
представители са Ириней Лионски, Климент Александрийски и други, сега определяни като църковни отци.
Догмата за непорочността на Мария се зародила в онази епоха и била затвърдена през 383 г. сл. Хр., когато
св. Иеремия написал “Вечната непорочност на благословената Мария” за новосъздадената Римска църква.
Преди това Мария не е била определяна като непорочна в никое от оригиналните евангелия. Ранните
гръцки и арамейски текстове (от които е преведен съвременния Нов завет) говорят за Мария просто като за
“млада жена”, използвайки семитската дума almah. На семитски девственица е bethulah – термин, който
никога не е бил използван за Мария. В превода на латински almah се е превърнала във virgo, което означава
“девойка”. За да се стигне до съвременното значение на “девственица”, към тази латинска дума е трябвало
да се добави прилагателното intacta – virgo intacta. Девствеността на Мария е фалшива версия, измислена
от ранната Църква, а не се открива в ранните евангелски текстове от Кодекс Ватиканус в архива на
Ватикана.
ЗАБРАНЕНАТА ГРОБНИЦА
През последниту няколко години много се говори и писа за една урна (ковчеже за кости) в
Иерусалим с изрязани надписи, приписвани на Иисусовия брат Яков. За пръв път беше описана в “Библикс
аркеолоджикъл ривю”, лрой ноември-декември 2002 г. Издълбаният надпис на урната е на арамейски и
гласи: Ya’akov bar Yohosef akhui di Yeshua (т.е. “Яков, син на Йосиф, брат на Иисус”).
Дали това е урната с костите на Иисусовия брат Яков, е спорен въпрос и вероятно никога няма да
разберем със сигурност. Все пак една грешка, която упорито се появяваше по време на дискусиите, е
идеята, че това е първият артефакт от I в. сл. Хр., в който се споменава името “Иисус”.
През 1980 г. по време на разкопките в Източен Талпиот, Иерусалим, беше разкопана една семейна
гробница от I в. сл. Хр. След това археолозите преместили урните за съхранение в музея в Ромема и
началникът на отдел “Археология и антропология” към израелското Управление за античните паметници
по-късно отбеляза, че тази находка е “наистина впечатляваща”.
Ето надписите на всяка от урните:
Иисус, син на Иосиф
Мария
Иосия
Юда
[името на един от Иисусовите братя]
Мария
[името на една от Иисусовите сестри]
Тази семейна гробница бе обявена за най-голямото откритие, свързано с християнската религия за
всички времена. Новината залива британската преса на 31 март 1996 г. – има заглавия на първи страници и
един дълъг очерк в “Сънди таймс” със заглавие “Гробницата, която не смее да изрече името Си”.
На Великден, 7 април 1996 г., възбудата нарасна, когато се излъчи нашумелият документален очерк
на Би Би Си “Загадките на тялото”. Водеща е известната журналистка Джоан Бейкуел, КБЕ1. Снимайки от
1 Командор на Британската империя – втората по важност титла след “рицар”
криптата, където се съхраняват урните, Джоан Бейкуел заяви: “Находката ще поднови дебатите за
Възкресението”. Само че в този случай това не стана. Църквата нахока Би Би Си, защото привлече
вниманието върху въпроса за братята и сестрите на Иисус. Епископите възразиха и срещу факта, че на
урната “Иисус” пише “син на Иосиф” (а не “син на Мария” или “син Божи”). С оглед на догмата за
Възенсението ги притесняваше дори мисълта, че Иисус би могъл да има своя урна.
Няма значение дали това е автентична гробница на библейския Иисус и неговото семейство. Най-
вероятно не е и подобни неща няма как да бъдат доказани или опровергани. Най-важното следствие от
случилото се през 1996 г. е това, че призракът на Инквизицията се надига при всяко обсъждане на въпроса
за Иисусовите братя и сестри. А междувременно изданието на телевизионния справочник “Рейдио таймс”
за седмицата на онзи Великден днес е сред най-редките колекционерски издания от първия му брой през
1923 г. насам.
АПОКАЛИПСИС
ПЛОДЪТ НА ЛОЗАТА
Днес алегоричните художествени произведения за Мария Магдалина са обект на засилен обществен
интерес, предизвикан от “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун. По-нататък ще разгледаме някои от