Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
и го издърпвам от предната седалка.
- Имате право, но това е страна с модерна демокрация, в
Станах от стола и забих поглед право в страничното
която съществуват някои неотменими човешки права. Или
стъкло до шофьорското място. Ако бях прав, нямаше място
греша?
за игрички. Безпогрешно различих небръснатото лице и
- За да ви задържим, не е нужно обвинение. Всъщност
нещо повече - клечката за зъби.
имаме право да задържим и двама ви за четирийсет и осем
Това бе Льофевр от летището.
часа просто така.
Не се опита да се скрие. Отвори вратата и слезе. От мяс
Берлеан се приближи до мен, отново вдигна очилата на
тото до шофьора се измъкна и по-възрастният служител,
темето си и изтри ръце в панталоните си.
Берлеан. Вдигна очилата на темето си и се усмихна, сякаш
- Пак ви питам: бихте ли ни придружили, моля?
желаеше да се извини.
- С удоволствие - отвърнах аз.
Почувствах се като пълен идиот. Цивилните дрехи от
аерогарата. Този факт трябваше да ме подсети. Служите
лите от имиграционните служби не бива да са в цивилно
облекло. И несвързаните им въпроси. Чиста проба измама.
Трябваше да го забележа.
Ш Е С Т А Г Л А В А
Льофевр и Берлеан бръкнаха в джобовете си. Помислих,
че ще извадят оръжие, ала те измъкнаха червените си ленти,
на които пишеше „Полиция". Нанизаха ги на мускулестите
си ръце. Погледнах вляво и видях униформени полицаи,
които се приближаваха към нас.
Отделиха ме от Териса още тук, на улицата.
Не помръднах. Държах ръцете си встрани, за да ги виж
Льофевр я отведе до фургона. Понечих да протестирам,
дат добре. Нямах никаква представа какво става, ала във
ала Берлеан с досада ме погледна, което ми подсказа, че
всеки случай не му беше времето да правя необмислени
каквото и да кажа, ще е най-малко безполезно. Берлеан ме
движения.
поведе към полицейската кола. На волана седеше унифор
Гледах Берлеан право в очите. Той дойде до масата ни,
мен полицай. Берлеан се вмъкна на задната седалка до мен.
спря поглед върху Териса и каза, като имаше предвид и
- Колко време ще пътуваме? - попитах аз.
двама ни:
Берлеан погледна часовника си.
- Бихте ли ни придружили, моля?
- Трийсетина секунди.
52
53
Беше преувеличил. Всъщност бях виждал сградата -
тоалетна по някоя от най-оживените магистрали в Амери
същата онази „нахална и гола" варовикова крепост на от
ка. Стените ми се сториха боядисани в жълто, но със същия
въдния бряг на реката. Мансардният покрив бе покрит със
успех биха могли да са бели, а жълтеникавият оттенък да е
сиви плочи, както и конусовидните кули, разпръснати по
отпечатъкът на времето. Бяха голи, без картини и закачал
него. Можехме да стигнем и пеша. Когато се приближихме,
ки, но издрани и аз се питах защо. Подовете бяха покрити
аз присвих очи.
с линолеум, който изглеждаше твърде старомоден дори за
- Позната ли ви е? - попита Берлеан.
петдесетте години на миналия век.
Нищо чудно, че бе привлякла вниманието ми по-рано.
Доколкото забелязах, нямаше и асансьор. Затътрихме се
Двамата въоръжени стражи ни направиха път, щом поли
нагоре по широкото стълбище, по което вероятно францу
цейската кола спря пред импозантната постройка. Порталът
зите разхождат заподозрените, за да могат фоторепортерите
жадно ни погълна. Влязохме в обширен двор. Внушителна
да ги заснемат и да ги покажат за назидание на обществото.
та сграда го ограждаше и от четирите страни. Същинска
Изкачвахме се с часове.
крепост. Сякаш бях пленник от осемнайсети век.
- Оттук.
-Е?
Откритите кабели по таваните сякаш плачеха за пожар.
Сградата наистина ми бе позната, най-вече от романите
Последвах Берлеан по коридора. Отминахме някаква ми
на Жорж Сименон и защото, ами, да, познавах я, тъй като в
кровълнова печка, поставена на пода. Покрай стените бяха
юридическите среди за нея се разказваха легенди.
подредени принтери, монитори и компютри.
Намирах се на „Ке дез'Офевр" 36 - щаба на френската
- Местите ли се, момчета?
полиция. Все едно бях в Скотланд Ярд. Или в Куонтико1.
-Не.
- Такааа! - изрекох протяжно аз, загледан през прозоре
Той ме отведе в една килия, може би два на два. Няма
ца. - Каквото и да е това, много е голямо.
ше друга наоколо. На мястото на решетките имаше стъкло.
Берлеан вдигна и двете си ръце.