Изгубена завинаги

на обления от слънцето остров. Сините й очи не бяха толко­

- Какво премълчаваш?

ва искрящи, но все още виждах златистите очертания около

Тя затвори очи. Аз чаках.

зениците й. Винаги съм предпочитал тъмнокоси жени, но

- Гласа му - отвърна тя.

Териса ме беше покорила със своите светли къдрици.

- Какво за гласа му?

- Добре - казах аз. - Продължавай.

- Двамата с Рик започнахме да се срещаме още като

- Направих онова, което искаше. Пристигнах тук преди

първокурсници. Бяхме женени десет години. Почти всеки

четири дни. А още не ми се е обадил.

ден работехме заедно.

- Позвъни ли му?

- Така.

- Нямам телефонния му номер. Рик беше особен. Каза

- Познавам всяка частица от него, познавам настроени­

ми, че когато пристигна, ще се свърже с мен. Но не го на­

ята му, нали разбираш?

прави.

- Така мисля.

- Затова ли ми се обади?

- Много пъти сме били заедно във военни зони. Раз­

- Да - отвърна тя. - Много си добър в издирването на

крихме стаи за изтезания в Близкия изток. В Сиера Леоне

изчезнали хора.

видяхме неща, които никое човешко същество не бива да

- Ако наистина бях толкова добър, щях да те открия.

вижда. Рик знаеше, че може да очаква какво ли не. Винаги

- Не си се старал достатъчно.

запазваше спокойствие, контролираше чувствата си. Не

Виж това можеше и да е вярно.

обичаше преувеличаването в телевизионните новини. Така

Тя се наведе напред.

че познавам гласа му във всяка една ситуация.

- И помни, че аз бях там.

Териса отново затвори очи.

- Но никога не го бях чувала да звучи така.

- Помня.

Протегнах ръка през масата, ала тя не я пое.

Тя не спомена очевидното. Беше ми помогнала - тогава,

- Какво искаш да кажеш? - попитах.

когато животът на много важен за мен човек висеше на ко­

- Гласът му трепереше, а това бе нещо ново за него. По­

съм. Без нея нямаше да успея. Той щеше да умре. Нямаше

мислих си... Помислих си, че може би плаче. Беше повече

нужда да казва, че съм й задължен. Знаех го.

от ужасен - забележи: говоря за човек, който никога не се е

- Дори не си сигурна дали бившият ти съпруг е изчезнал

плашил от нищо. Каза, че трябва да съм готова.

или не - уточних аз.

- Готова за какво?

Териса не отговори.

Очите й се навлажниха. Тя събра длани сякаш за молит­

- Може да го е замислил като малко отмъщение. Може

ва и опря връхчетата на пръстите в носа си.

би Рик има извратено чувство за хумор. А може и това да не

- Заяви, че онова, което ще ми каже, ще промени целия

е толкова важно. Възможно е да е променил решението си.

ми живот.

Гледаше ме още известно време.

Облегнах се назад и свъсих вежди.

- Но ако е изчезнал, не съм сигурен дали мога да помог­

- Точно този ли беше изразът - ще промени целия ти

на. Е, да, като се върна у дома, бих могъл да предприема

живот?

някои действия. Но тук сме в чужда страна. Не знам и дума

-Да.