Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Самите те!

Джейк повдигна вежди.

— Бойната брадва?

Едуард им обясни:

— Това беше прякорът на дядо ви. Бартоломю го получи заради томахавката, която носеше по време на пустинната кампания в Африка.

Джейк бе чувал много истории за сраженията в Африка, но не и тази.

Едуард потупа приятеля си по рамото.

— А това е професор Хенри Клееман, прочут египтолог. Прекарал е по-голямата част от живота си в археологически разкопки. По време на войната се влюби в пустинята и след това така и не можа да се раздели с нея.

Хенри посрещна думите му с махане на ръка и каза:

— Достатъчно! Да влизаме. Да се скрием от тази жега! Преситих й се още в Египет.

Професорът ги поведе през входното фоайе и централната ротонда, а оттам — покрай огромен скелет на барозавър.

— Разположили сме египетската изложба на четвъртия етаж, така че трябва да изкачим някое и друго стълбище. — Хенри ги поведе след себе си. — Постоянната експозиция на музея отваря след два часа. Исках да ви осигуря колкото се може повече време да разгледате изложбата на спокойствие. Има доста неща, които трябва да видите. Изложили сме артефакти от най-ранните египетски династии. От скарабеи, обсипани със скъпоценни камъни, до огромни саркофази. Гвоздеят на изложбата обаче е онази гробница, която откриха миналата година. Разглобиха я на парчета, за да направят място за новата магистрала, която строят, и така я транспортираха дотук. Ние я сглобихме на място. Изглежда великолепно.

Джейк едва се сдържаше да не хукне пред стария професор. Вместо това, той реши да премине към същината на въпроса.

— Професоре, чудех се дали в изложбата има някой египетски анкх?

— Анкх? Момчето ми, има ги колкото искаш, при това във всевъзможни форми и размери. Издялани от камък, излети от злато, инкрустирани със скъпоценни камъни. Имаме всичко, за което се сетиш! — Професорът явно бе доловил вълнението на Джейк, защото постави ръка на рамото му и продължи: — Ще ти кажа под секрет — най-ценният експонат в цялата изложба пристигна днес. Невероятен мумифициран екземпляр. Никога не съм виждал нещо подобно.

Джейк кимна любезно, но повече се интересуваше от възможността да открие онзи анкх, който съответстваше на изображението върху часовника на баща му. Бе го окачил на верижка около врата си и усещаше тиктакането на механизма, което резонираше в гърдите му и го подканяше да побърза.

Когато се качиха до четвъртия етаж, Хенри им посочи другия край на коридора.

— Там е! Право напред!

Професорът ги поведе през двойна заключена висока врата, пред която бе поставен и червен плюшен шнур. Заобиколиха своеобразната бариера, а Хенри използва магнитна карта, за да отключи. Покани ги да влязат, след което затвори след тях.

Сякаш се озоваха в увеселителен парк, посветен на Древен Египет. Огромните статуи, покритите със символи обелиски и стъклените витрини образуваха обширен лабиринт, който се виеше край масивни саркофази. Отвъд изправените ковчези Джейк забеляза дървена лодка, направена изцяло от преплетени тръстикови стъбла.