По-добре късно, отколкото никога

— Сега вече мога ли да се връщам в час?

Еха, ето това бяха думи, които никога не си бе представяла, че ще каже някога. Разбира се, тя никога не си бе представяла и това, че някакъв измамник ще се появи с твърдението, че е неин баща.

— Седни, Джена!

Тонът на господин Джаксън вече бе друг, директорът бе приел обичайния си властен образ. Тя седна, но не погледна другия мъж. Задържа разтревожения си поглед върху директора.

— Този мъж е твой баща — заяви господин Джаксън. — Проверих документите му и доказателствата, които видях, ми бяха достатъчни.

„Какви доказателства?“ — зачуди се Джена, но не попита.

Опита се набързо да прочете мислите на директора, ала само получи потвърждение, че господин Джаксън не я харесва, също както тя не харесваше него.

— Погледни ме, Джена — тихо помоли непознатият мъж.

Против волята си тя го направи. Имаше хубави очи — тъмно и наситено сини, като нейните. Но много хора имаха сини очи.

— Представям си как се чувстваш — продължи Стюарт Кели. — Онова, което сторих на теб и майка ти, беше ужасно. Но тогава не бях много добър човек. Бях млад и неспокоен и не исках отговорности. Обичах майка ти, ала когато ми съобщи, че е бременна, не можах да се съвзема. Не бях достатъчно зрял. Затова ви напуснах.

Джена се принуди да се взре право в сините му очи.

— Къде отиде?

— В Калифорния. — Той се усмихна смутено. — Бях хубаво хлапе и си въобразявах, че ще успея да стана актьор.

Джена го погледна скептично.

— И успя ли? Да не би да си някоя известна филмова звезда, за която никога не съм чувала?

Той се разсмя.

— Ни най-малко. Гледала ли си „Нашествието на гигантските марсиански зомбита“?

Джена поклати глава.

— Не мисля, че го пуснаха по кината. Почти съм сигурен, че веднага излезе на дивиди. Бях едно от тристате марсиански зомбита на кокили. Няма да ме разпознаеш, защото всичките носихме еднакви маски. Дори името ми не включиха в надписите накрая. Така че — не, не съм известна филмова звезда. Аз съм безизвестен дивиди бонус.

Е, поне има смелостта да се надсмива над себе си, помисли си Джена. Ала бе гледала достатъчно криминални филми по телевизията, за да знае, че измамниците обикновено са чаровни.

— Как разбра, че имаш дъщеря? — предизвика го тя.

— Майка ти имаше една приятелка — Силвия Тинзли. Няма как да я помниш, защото тя почина преди десет години. Но с нея поддържахме връзка и тя ми писа, че Барбара е родила момиченце.

— Но ти не се върна — заяви Джена.

— Не.

Той сведе глава. Ако действително бе актьор, Джена не можа да проумее защо не е пробил в Холивуд. Изглеждаше наистина тъжен.

— Как ме откри?

— Търсих. Из интернет. — Стюарт се усмихна накриво. — Малкото ти счепкване с полицията имаше и положителни последствия. Името ти се появи в една-две бази с данни.