Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Ей Джей се чувстваше задължен към нея, защото се бе отзовала веднага с храна за детето, и реши да предложи помощта си.
– Може би бих могъл да изрисувам някои декори или да отпечатам брошури, нещо такова?
Исмей искаше да каже: "Колко нетипично за теб!", но се въздържа. Като изключеше съпруга си, който винаги заемаше челното място в тази класация, тя смяташе, че нейният зет е един от най-егоистичните и егоцентрични мъже, които бе срещала през живота си. Ако един следобед с малкото дете можеше да окаже толкова благотворен ефект върху него, какво ли може да стане с Дениъл, когато бебето се роди. Малкият жест на Ей Джей ѝ вдъхна надежда. Потърка корема си. Вътре имаше момче и вече му бяха избрали име, както и резервно име, ако първото по някаква причина не му подхождаше.
На следващия ден, следобед, когато снегът спря да вали и дори започна да се топи и да се превръща в кал, върху малката ивица земя близо до фара намериха тяло на жена. На документите в джоба ѝ пишеше, че се казва Мериън Уолъс, и на Ламбиаз не му бе нужно много време, за да заключи, че малкото дете и тялото са свързани.
Мериън Уолъс нямаше роднини в Алис и никой не знаеше защо бе дошла тук, кого бе търсила и защо бе решила да се самоубие в ледените води на Алис Айлънд през декември. Никой не знаеше точната причина. Знаеше се само, че Мериън Уолъс е чернокожа, на двайсет и една години и че е имала дете на две години. Към тези факти можеше да се добави и написаното в бележката до Ей Джей. Очертаваха се контурите на непълен, но смислен сюжет. Полицейските служители заключиха, че смъртта на Мериън Уолъс е самоубийство, нищо повече.
През деня научаваха още информация за Мериън Уолъс. Бе получила стипендия за Харвард. Беше шампион по плуване на щата Масачузетс и имаше изявени литературни способности. Родена в Роксбъри. Майка ѝ бе починала – рак, когато Мериън била на тринайсет. Баба ѝ по майчина линия починала година по-късно по същата причина. Баща ѝ бил алкохолик. Прекарала гимназиалните си години, минавайки от едно приемно семейство в друго. Една от приемните ѝ майки помнеше, че Мериън винаги четяла книги. Никой не знаеше кой е бащата на детето ѝ. Никой не се сещаше някога да е имала приятел. Колежът я бе отстранил временно, защото се бе провалила на всичките си курсове през изминалия семестър: задълженията на майчинството и тежкият академичен график се бяха оказали прекалено трудни за нея. Беше хубава и умна, което превръщаше смъртта ѝ в трагедия. Беше чернокожа и бедна, което означаваше, че хората щяха кажат: "Е, това можеше да се очаква". В неделя вечерта Ламбиаз се отби да види Мая и да съобщи новините на Ей Джей. Сред роднините в семейството му имаше малки деца и той предложи да се погрижи за Мая, за да може Ей Джей да свърши малко работа в книжарницата.
– Наистина ли нямате нищо против? Не трябва ли да ходите някъде? – попита Ей Джей.
Ламбиаз бе наскоро разведен. Беше се оженил за гаджето си от гимназията, голяма сладурана, затова му трябваше доста време, докато осъзнае, че тя всъщност не беше нито сладурана, нито дори мил човек. Когато спореха, го наричаше "глупак и дебелак". Той не беше глупав, въпреки че не четеше и не пътуваше много. Не беше и дебел, но телосложението му бе като на булдог – къс мускулест врат, къси крака, широк, плосък нос. Здрав американски, не английски булдог.
След развода Ламбиаз установи, че жена му не му липсва. Просто му липсваше да има къде да се прибере след работа.
Седна на пода и придърпа Мая в скута си. След като тя заспа, Ламбиаз разказа на Ей Джей какво бе научил за майка ѝ.
– Странно ми е – каза Ей Джей – какво въобще е правила на Алис Айлънд. Тук се стига доста трудно, както знаете. Майка ми е идвала тук само веднъж за всичките години, през които живея на това място. Наистина ли смятате, че не е търсила някой конкретен човек?
Ламбиаз се размърда и намести Мая по-добре в прегръдката си.
– Мислех си за това. Може би не е имала план къде да отиде. Може би просто е взела първия влак, после първия автобус, първия ферибот и така се е озовала тук.
Ей Джей кимна от любезност, но той не вярваше в случайността. Беше читател и вярваше в изграждането на сюжета. Ако в първо действие се появи пушка, до трето по-добре да е гръмнала. Казано по друг начин, Ей Джей вярваше в наратива.
– Може би е искала да умре някъде сред красива природа – добави Ламбиаз. – Значи... дамата от министерството ще дойде да вземе това малко вързопче радост в понеделник. След като майката няма близки, а бащата е неизвестен, ще трябва да ѝ намерят приемно семейство.
Ей Джей преброи оборота и го прибра в чекмеджето на касата.