Книжарничка на острова

След вечерята сложиха момиченцето да спи на дивана във втората спалня.

– Защо просто не я остави в полицейския участък? – попита балдъзата му.

– Не ми се стори редно – каза Ей Джей.

– Не мислиш да я задържиш, нали? – потърка закръгления си корем Исмей.

– Разбира се, че не. Просто ще се грижа за нея до понеделник.

– Предполагам, че майката може да се появи дотогава и да е променила решението си.

Ей Джей ѝ подаде бележката.

– Клетото създание – каза тя.

– Съгласен съм, но аз не бих могъл да постъпя като нея. Не бих изоставил детето си в някаква книжарница.

Исмей сви рамене.

– Момичето вероятно е имало своите причини.

– Откъде знаеш, че е било момиче? Може да е жена на средна възраст, изпаднала в безизходица.

– Тонът на писмото издава, че е по-млада. Може би и почеркът също ме е навел на тази мисъл – обясни Исмей. Прокара пръсти през късата си коса. – А иначе? Как се справяш?

– Добре съм – отвърна Ей Джей. Осъзна, че не бе мислил за "Тамерлан" или за Ник от часове.

Исмей изми чиниите, въпреки че ѝ каза да не го прави.

– Няма да я задържа – повтори Ей Джей, този път като че ли на себе си. – Живея сам. Нямам много спестени пари и не може да се каже, че бизнесът ми процъфтява.

– Разбира се – кимна Исмей. – Няма никакъв смисъл при твоя начин на живот.

Подсуши чиниите и ги постави встрани на плота.

– Няма да те заболи, ако започнеш да ядеш от време на време пресни зеленчуци.

Целуна го по бузата. Ей Джей се замисли колко много приличаше на Ник и едновременно беше толкова различна от нея. Понякога му беше трудно да я гледа заради приликата - лицето, фигурата; понякога го болеше именно заради това, по което се различаваха – ума, сърцето...

– Потърси ме, ако имаш нужда от още помощ – каза Исмей.

Ник бе по-малката сестра, но винаги се бе тревожила за нея. Смяташе, че по-голямата ѝ сестра бе пример как да не изживяваш живота си. Исмей си бе избрала колеж по снимките в брошурата, беше се омъжила за Дениъл, защото изглеждаше великолепно в смокинг, и бе започнала да преподава, защото бе гледала филм за учител, който вдъхновява всички край себе си. "Бедната Исмей, казваше тя, накрая винаги се разочарова."

Ник би искала да съм по-мил със сестра ѝ, помисли си Ей Джей.

– Как върви представлението? – попита Ей Джей.

Исмей се усмихна и така заприлича на малко момиченце.

– Честна дума, Ей Джей, не мислех, че знаеш за това.

– "Салемските вещици" – каза той. – Децата идват да си купуват книгата.

– Да, звучи логично. Пиесата е ужасна. Но момичетата пищят и викат много, а това им харесва. На мен не толкова. Винаги ходя на репетициите с шишенце "Тиленол". И с надеждата, че може би, може би сред цялото това врякане и пищене ще научат нещо за американската история. Разбира се, истинската причина, поради която я избрах, е, че в пиесата има много женски роли – по-малко сълзи се ронят, когато изкарам списъка с избраните да участват. Но сега, когато бебето вече е на път, ми се струва, че наистина има прекалено много драма в нея.