Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Въпросът бе толкова нелеп, че мозъкът на Боби загуби няколко секунди, докато се мъчеше да го осмисли.
— Кой ви заповяда да откриете огън и защо?
Разбира се, той не би могъл да пита защо хората ѝ са започнали битката. Нима не знаеше за чудовището?
— Не знаете ли за чудовището?
Капитан Торсън не помръдна, но ъгълчетата на устата му се извиха неодобрително надолу и челото му се сбърчи.
— Чудовище? — повтори той, без гласът му да загуби и капка от топлотата си.
— Сър, някакво чудовище… мутант… нещо нападна аванпоста на ООН. Войниците на ООН тичаха към нас, за да се спасят от него. Ние не сме стреляли по тях. Това… това същество, каквото и да беше, ги изби всичките, а после и нас. — Гадеше ѝ се и тя млъкна, за да преглътне лимонения вкус в устата си. — Искам да кажа, с изключение на мен.
Няколко секунди Торсън се мръщеше, а после бръкна в джоба си и извади малък цифров рекордер. Изключи го и го остави на табла до леглото на Боби.
— Сержант, ще ти дам втори шанс. Досега досието ти е безупречно. Ти си отличен пехотинец. Един от най-добрите. Искаш ли да започнеш отначало?
Той вдигна рекордера и сложи пръст на бутона за изтриване, като я изгледа многозначително.
— Мислите, че лъжа ли? — възмути се тя. Сърбежът в крайниците ѝ се превърна в силно желание да посегне и да счупи лакътя на самодоволния копелдак. — Всички ние стреляхме по него. Камерите в оръжията на целия взвод трябва да са заснели как онази твар избива войниците на ООН, а после напада и нас. Сър.
Торсън поклати тясната си глава и присви очи, докато те почти не изчезнаха.
— Не сме получили картина от взвода по време на цялата битка, нито каквито и да било други данни…
— Те ни заглушаваха — прекъсна го Боби. — Аз също загубих радиовръзка, щом се приближих до чудовището.
Торсън продължи, като че ли тя изобщо не беше се обаждала.
— Освен това загубихме всичкото оборудване, когато едно орбитално огледало падна върху купола. Ти се намираше извън зоната на сблъсъка, но ударната вълна те отхвърли на близо четвърт километър. Трябваше ни известно време да те намерим.
„Загубихме всичкото оборудване.“ Ама че безчувствен начин на изразяване. Всички от взвода на Боби превърнати в шрапнели и пара, когато от орбита върху тях се е стоварило неколкотонно огледало. Някакъв монитор започна да издава тихо, тревожно писукане, но никой друг не му обърна внимание, така че и тя направи същото.
— Моят скафандър, сър. Аз също стрелях по него. Моят видеозапис ще е още там.
— Да — кимна Торсън. — Прегледахме видеоданните на скафандъра ти. Няма нищо, освен статичен шум.
„Това прилича на лош филм на ужасите“, помисли си тя. Героинята вижда чудовището, но никой не иска да ѝ повярва. Представи си второто действие, в което е позорно предадена на военен съд, и е спасена едва в трето действие, когато чудовището се появява отново и избива всички, които не са вярвали…
— Чакайте — каза тя. — Каква декомпресия използвахте? Моят скафандър е по-стар модел. Използва видеокомпресия версия 5.1. Кажете го на техниците и ги накарайте да опитат пак.
Торсън се взира в нея в продължение на няколко секунди, а после извади ръчния си терминал и се обади на някого.
— Донесете бойния скафандър на сержант Дрейпър в стаята ѝ. Пратете с него техник с видеооборудване.
Прибра терминала и се усмихна пак по своя плашещ начин.
— Сержант, признавам, че съм извънредно любопитен какво искаш да видя. Ако това е някаква хитрина, спечелила си само още няколко минутки.
Боби не отговори, но реакцията ѝ към отношението на Торсън най-после бе преминала от уплаха през гняв до раздразнение. Тя се надигна в тясното болнично легло, обърна се настрани и отметна одеялото. Поради ръста и близкото ѝ физическо присъствие обикновено или плашеше мъжете, или ги възбуждаше. И в двата случая ги караше да се чувстват неловко. Тя се приведе леко към Торсън и бе възнаградена, когато той избута стола си със също толкова назад.
Изписаното на лицето му отвращение показа, че моментално е разбрал какво е направила. Той извърна очи от усмивката ѝ.
Вратата на стаята се отвори и двама флотски техници вкараха скафандъра на Боби върху закачалка на колелца. Беше непокътнат. Не го бяха разбили, докато са я вадили. Тя усети буца в гърлото си и преглътна. Нямаше да покаже дори за миг слабост пред този клоун Торсън.
Клоунът посочи към по-старшия от двамата техници.
— Ти. Как се казваш?
Младежът козирува отсечено и отвърна:
— Старшина-техник Сингх, сър.
— Старшина Сингх, сержант Дрейпър твърди, че скафандърът ѝ има различна видеокомпресия от новите модели и затова не сте могли да разчетете видеоданните. Така ли е?