Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Бях в Порт Викор, господарке.
— На посещение при брат Матиас?
Сандрина кимна. Той я бе довел в Храма на майката в Кеш, където я приеха на обучение, за да стане жрица. Пак той се появи отново в живота й в Крондор, когато тя промени намерението си да бъде послушница и избра пътя на Непреклонен в ордена Щит на слабите. Матиас се намеси и я взе за свой скуайър, когато спорът между върховната жрица Селдон и отец-епископ Крийган взе да става напрегнат. Сега вече Сандрина знаеше, че е била полезен инструмент за Крийган и че каквито и чувства да е изпитвал към нея, нямат отношение към решенията му. Селдон пък гледаше на Сандрина като на открадната собственост, на поредната загуба в нестихващата й борба с ордена и тези, свързани с него, особено отец-епископа. Рядко се случваше някой член на военен орден да израсте до овластен служител в Храма, но Крийган беше рядък човек.
— Той е… доволен — каза тя бавно. — Болестта, която отнема паметта му, не е намалила удоволствието му от много неща. Доволен е, че може да излиза на риба, когато му позволяват, или да се разхожда из градината. Понякога ме помни, друг път не.
— Иначе е добре, нали? — попита върховната жрица Селдон и за миг Сандрина зърна под маската й истинска загриженост и привързаност. През всички тези години брат Матиас бе отказвал високи постове, което не пречеше уважението към него да продължава да расте.
— Лечителите в общежитието казват, че е напълно здрав, и обещават да го съхранят такъв още много години. Но е болезнено… когато човек като него не си спомня кой е.
— Той ти беше като баща — каза с безизразен глас върховната жрица и искрицата човечност, която Сандрина бе забелязала, угасна. Сандрина беше творение на Крийган и върховната жрица никога нямаше да го забрави, нито да прости предателството й. Сандрина знаеше, че търканията между двамата до голяма степен се дължат на това, че според Селдон отец-епископът узурпираше твърде голяма власт в Крондор, а не заради загубата на една дребна и незначителна послушница. Говореше се, че върховната жрица се смятала за най-подходящ кандидат за управленческия пост на Храма, когато здравето на настоящия Велик майстор се влоши до степен да го принуди да го освободи. Ако това бе вярно, Крийган щеше да е най-сериозната й пречка за поста.
Сандрина потисна желанието си да припомни на върховната жрица, че няма никаква представа какво е да имаш баща, тъй като майка й нямаше представа кой е нейният, а бащите на другите, които помнеше от детството си, бяха или пияници, или женкари, или чудовища, съчетаващи поравно от двете. Дори отец-епископът понякога будеше в нея подозрение, може би защото желанията му често бяха в разрез с нейните.
Така че предпочете да кимне, без да отговаря подробно.
— И сега какво те чака, дете мое?
Сандрина знаеше, че ще е по-добре да не се опитва да отвърне уклончиво. Върховната жрица имаше достатъчно източници. Но и не беше необходимо да казва цялата истина.
— До ордена са стигнали сведения за пирати, тормозещи едно селце на кешийското крайбрежие. Изглежда, имперският двор е твърде зает, за да се занимава с подобен проблем, и тъй като аз бях единственият Непреклонен рицар, озовал се наблизо, решиха да пратят мен. — Сандрина използва титлата си най-вече да напомни на върховната жрица, че въпреки ранга й и предишното й положение на наставница, сега нейното посещение не е нищо повече от израз на учтивост. Допи чая, надигна се и каза:
— Време е да тръгвам, върховна господарке. Благодаря ви за времето, което ми отделихте.
Остана права в очакване да получи официално разрешение и след един сконфузен миг възрастната жена склони глава в знак на съгласие. Ако беше само послушница или дори жрица, Сандрина щеше да чака, докато я освободят, но не и като рицар. Докато приближаваше вратата, върховната жрица произнесе зад нея:
— Жалко, наистина.
Сандрина се поколеба, после се обърна.
— Кое е жалко, върховна господарке?
— Не мога да не съжалявам, че въпреки службата ти на Богинята на настоящото ти поприще не остана тук, за да продължиш по истинския път.
На Сандрина мигом й хрумнаха поне десетина подходящи отговора, повечето неучтиви и дразнещи, но брат Матиас я бе учил да помисля, преди да отговори.
— Винаги съм търсила пътя, предназначен за мен, върховна господарке, и всеки ден се моля Богинята да ме запази на него.
И без повече думи се обърна и излезе, Докато вървеше по дългия коридор, й се дощя да удари нещо — някой бандит или войнстващ таласъм. Тъй като нямаше подходящи обекти обаче реши, че е най-добре да иде да се упражнява, за да провери с каква бързина ще успее да превърне на трески дебела талпа.