Кралят на зимата

— Аз не мога да щракна с пръсти и да изпълня стаята с мъгла. — каза тя — Но съм виждала друг да го прави. Не мога да съживя мъртвите, а Мерлин разправя, че и такова нещо е виждал. Аз не мога да заповядам на някоя светкавица да убие Гундлеус, макар че бих искала да мога, но на това са способни само Боговете. Имало е време, Дерфел, когато и ние сме можели да правим такива неща, тогава сме живеели с Боговете и те са били доволни от нас. Тогава за нас е било възможно да използваме тяхната сила и да запазим Британия такава, каквато са я искали Боговете. Ние сме следвали волята на Боговете, но тази воля е била и наша, разбираш ли — Нимю сплете пръстите си да покаже какво има пред вид и се намръщи, защото притисна дланите си и раната на лявата й ръка я заболя. — Но след това дошли римляните и единството било разрушено.

— Но защо? — прекъснах я аз нетърпеливо. Това го бях чувал и преди. Мерлин все ни повтаряше, че римляните разкъсали връзката между Британия и нейните Богове, но никога не ни обясняваше как е могло да се случи това след като Боговете са били толкова могъщи. — Защо не сме победили римляните? — попитах аз Нимю.

— Защото Боговете не са искали това. Някои Богове са зли, Дерфел. Пък и те нямат никакви задължения към нас, само ние имаме към тях. Може би нашият погром е бил забавен за тях. Или нашите предци са нарушили договора с тях и Боговете са ги наказали като са изпратили римляните. Това никой не знае, но всички знаем, че римляните вече ги няма тук и Мерлин казва, че имаме възможност, само възможност, да възстановим Британия. — Нимю говореше тихо, но с плам. — Ние трябва да изградим отново старата Британия, истинската Британия, земята на Боговете и хората. И ако успеем да го направим, Дерфел, ако успеем, отново ще притежаваме силата на Боговете.

Исках да й вярвам. О, как исках да вярвам, че ние хората, заплашени от болести и безсилни пред смъртта, можехме да се надяваме на нещо по-хубаво благодарение на добрата воля на някакви свръхестествени същества с незнайна сила.

— Да, но ти използваш просто евтини номера, нали? — попитах аз без да крия разочарованието си.

— О, Дерфел — каза Нимю и сви рамене. — Помисли само. Не всички хора могат да почувстват присъствието на Боговете. Затова тези, които могат, имат специален дълг. Ако аз покажа слабост, ако само за момент проявя неверие, тогава ще лиша от всякаква надежда хората, които искат да вярват. Това, което използвам аз, не може да се нарече евтин номер, то е… тя замълча, търсейки подходяща дума — инсигния. Точно както короната на Утър, неговите огърлици, знамето му и кралският камък на Каер Кадарн. Тези неща ни казват, че Утър е Великият крал и ние се отнасяме към него по подобаващ начин. Когато Мерлин върви сред хората, той също трябва да носи своите инсигнии. Те показват, че Мерлин се докосва до Боговете и това кара хората да се страхуват от него.

Нимю посочи към вратата, разцепена от копието.

— Когато минах през тази врата без дрехи, хванала двете змии и с прилепа скрит под кожата на мъртвеца, аз се възправях пред един крал, неговия друид и кралската охрана. Едно момиче, Дерфел, срещу крал, друид и воини. Кой победи?